На 2-ри, 3-ти и 4-и януари корабът плаваше на юг. През цялото това време ние никъде не видяхме и признак на земя, — само безбрежно синьо море, което се сливаше с небето и хоризонта. Наблюдателят от сврачето гнездо не съобщаваше за появяването нито на континент, нито на остров в тази част на Антарктида. Може би Дърк Питърз се е лъгал, като ни уверяваше, че е видял тази странна земя? Оптическите измами тъй често са се наблюдавали и се наблюдават в тези области!
— Все пак не бива да забравяме — обърнах аз внимание на капитан Лен Гай, — че Артър Пим при напускането на остров Тсалал не е разполагал с необходимите инструменти за правене на астрономически наблюдения.
— Зная това, мистър Джорлинг, и затова много възможно е, тези земи да лежат или по-източно, или по-западно от нашия път. Много е жалко също, че нито Артър Пим, нито Дърк Питърз са слизали някъде на брега. Защото ако бяха го сторили нямаше да се съмняваме в тяхното съществуване и в края на краищата ние все пак бихме ги открили…
— Ще ги открием, като изминем още няколко градуса на юг…
— Твърде е възможно, мистър Джорлинг, макар че ми се струва, че би било по-добре да изследваме земите, които лежат между 40-ия и 45-ия меридиан…
— Вие забравяте, колко ни е скъпо времето, капитане — бързо възразих аз. — Напразно бихме си губили времето. Та ние още не сме достигнали онази ширина, където бегълците били разделени един от друг…
— Позволете да ви попитам, коя е тази ширина, мистър Джорлинг? Аз не намерих указание за това в романа.
— Това е вярно, капитане, но не може да има съмнение и в това, че пирогата по всяка вероятност е била отнесена много далеч от остров Тсалал. В дневника е казано „грамадно разстояние“ и това е записано още на 1-ви март. А понеже пътуването продължило до 22-ри март и Артър Пим казва по-нататък, че „лодката му постоянно се стремяла на юг, под влияние на бързото течение“, това са неговите собствени думи, — аз смятам, капитане, че може да се направи заключение…
— Че той е достигнал до полюса, мистър Джорлинг?
— Защо не. Щом още на остров Тсалал те са били само на 700 мили от него…
— За нас това всъщност няма никакво значение — отговори капитан Лен Гай. — „Халбран“ съвсем не търси Артър Пим, а моя брат и моряците му. Нужно ми е само да зная, могли ли са те да се доберат по някоя от онези земи, които е видял Дърк Питърз.
В това отношение капитан Лен Гай беше съвършено прав и аз даже започнах да се боя да не би той да даде заповед да променим посоката и да обърнем на изток или на запад. Но понеже метисът продължаваше настойчиво да твърди, че тяхната пирога плавала на юг и че в същата посока видели земята, за която той говореше, капитанът не се решаваше да се отклони от веднъж установения път. Аз тъй свикнах с мисълта, че ние освен капитан Уилям Гай и моряците на „Джейн Гай“ ще намерим и Артър Пим, че една заповед за промяна на посоката би ме довела до отчаяние.
Освен това бях някак уверен, че ако тези острови съществуват наистина, а не са създадени от фантазията на метиса, те трябва да са много по-близо до полюса, т.е. в по-висока ширина.
Въпреки всички тези твърдения на Артър Пим, ние досега, както и по-рано, не видяхме и не забелязахме ни едно от онези странни явления, за които толкова подробно се говори в дневника. Не видяхме нито мъгливи пари, покриващи хоризонта, нито изменения в горните слоеве на морето. Колкото до уверението, че водата била до такава степен гореща, че ръката не можела да търпи, то и тук дневникът вероятно силно грешеше в ущърб на истината. Температурата на водата не превишаваше 10°С, макар че и това не беше нормално за тази част на антарктическия пояс. И макар Дърк Питърз постоянно да повтаряше: „трябва да вярваме в това, което казва Пим“, аз, независимо от най-голямото си желание, не можех да се съглася с това, че трябва да му се вярва безусловно.
Наблюдението на 9-и януари даде следните резултати: дължината беше все същата, а ширината — 86° 33’.
Тук, както ни уверяваше метисът, станала неволната раздяла на бегълците вследствие на сблъскването на пирогата с ледената планина, която се движела на север, носена от течението.
В последното обстоятелство не би имало нищо необикновено, ако и пирогата беше плувала в същото направление, но тя стремително се носела на юг, пак по течението. Може би ледът, на който се изкатерил Дърк Питърз, да се е носил на север от срещуположното течение.
Странно беше това, наистина, и все пак напълно възможно, понеже през последните два дни ние също започнахме да забелязваме, че тук минават две срещуположни течения. За наше щастие все още продължаваше да духа силен североизточен вятър и „Халбран“ с всички платна бързо летеше към по-високи ширини и успя вече да проникне с тринадесет градуса по-далече от Уедъл и два градуса по-далече от нещастната „Джейн Гай“. Но досега това още не би ни донесло никаква полза — ние не виждахме никъде признаци за земя и това, както ми се струваше, много безпокоеше капитан Лен Гай, който започна да губи надежда.