На всичко отгоре недоволните нови моряци започнаха все по-често да мърморят и настойчиво искаха да обърнат носа на кораба на север, а нас наричаха упорити безумци, които в края на краищата ще погубят и себе си, и другите… Душата на всички тези недоволници беше, естествено, Гирн, и аз много се боях, че Дърк Питърз някой прекрасен ден ще го изхвърли през борда.
Капитанът, разбира се, знаеше и виждаше всичко това и отлично съзнаваше колко е важно да не се допускат никакви вълнения и кавги по време на пътуването. Затова капитанът, желаейки да успокои духовете, заповяда по моя молба, впрочем, да се събере екипажът на палубата и му каза приблизително следното:
— Моряци на „Халбран“! От деня на тръгването ни от остров Тсалал корабът измина два градуса на юг и затова аз считам за нужно да ви съобщя, че въз основа на писменото обещание на мистър Джорлинг, което се пази у мен, в този момент вие имате вече спечелени четири хиляди долара — по две хиляди на градус — които ще ви бъдат предадени от мен в края на пътешествието.
Тук-там се чу одобрителен шепот и толкова. Дружно весело „ура“ тоя път не последва, макар че боцманът Хърлихърли и готвачът Ендикот дадоха пример.
XX
Капитан Лен Гай полудяваше от отчаяние и аз виждах колко трудно му беше да запази своето привично хладнокръвие. Той правеше това, разбира се, защото ако дадеше воля на скръбта си, още утре щеше да избухне бунт на кораба. Бригът през цялото време следваше набелязания си път, по права линия, прокарана към полюса от остров Тсалал. Можеше да се предположи, че дъното на нашия кораб се държи от подводен магнит на дължината на „Джейн Гай“ и да даде Бог ни теченията, ни ветровете да не го отклонят от нея! В борбата с тези сили на природата ние навярно бихме били победени, но в борбата с недоволството на екипажа, което се дължеше главно на страх, можехме още да разчитаме на победа…
Освен това трябва да спомена и за още едно обстоятелство, което много ни помагаше да напредваме на юг. Северното течение, което бе съвсем отслабнало в последните дни, пак започна да се чувства. Очевидно — както забеляза Лен Гай — то преобладаваше в тази част на океана, макар че понякога силата му се парализираше от срещнатите течения, които беше трудно да се отбележат точно на картата. За нещастие ние не можехме също да определим — а щеше да е много важно да го знаем — дали е попаднала в това течение и лодката, на която Гай и другарите му бяха напуснали остров Тсалал, или ги е подхванало срещуположно течение от юг към север.
Така минаха 10-и, 11-и и 12-и януари. През това време не се случи нищо забележително, с изключение на известно понижение на живака в термометъра, а температурата на водата спадна до половин градус над нулата.
Каква разлика в сравнение с това, което се говори в записките на Артър Пим, който уверява, че водата била толкова гореща, че в нея не могли да потопят ръка.
Сутринта на 13-и януари ми се случи да поговоря насаме с боцмана и той между другото ми съобщи такива неща, които ни даваха основание да се боим дори от открит бунт на екипажа.
Моряците в това време закусваха в своето помещение с изключение на Дрен и Стърн, които бяха дежурни на носа. Корабът, ползувайки се от попътния вятър, разпънал всички платна, горни и долни, бързо се плъзгаше по вълнуващата се повърхност на безбрежния океан. Френсис стоеше на кормилото и държеше юг-югоизток, стараейки се да държи посоката на вятъра.
Аз се разхождах по палубата и гледах орляците птици, които прелитаха над нас с оглушителни крясъци. Някои от тези птици, главно буревестници, понякога кацаха да си починат на края на реята.
В тази минута Хърлихърли се приближи до мен, погледна към птиците и каза:
— Странно откритие направих, мистър Джорлинг…
— Какво, боцман?
— Ето какво! Тези морски птици не летят вече право на юг, както правеха досега. Много от тях даже летят пак на север.
— И аз забелязах това, Хърлихърли.
— Знаете ли какво, мистър Джорлинг? Дори и тези от тях, които отидоха нататък по-рано, и те скоро ще се върнат…
— Защо, боцман?
— Просто затова, защото чувствуват приближаването на зимата.
— Едва ли е така, боцман. Тук сега е толкова топло, че птиците нямат никакво основание да бързат да се връщат преждевременно…