— Преждевременно, мистър Джорлинг?
— Слушайте, боцман, вие нали сам знаете, че десетки и дори стотици кораби кръстосват Антарктида чак до март?
— Но не и в тази ширина — възрази Хърлихърли, — не в тази ширина! Освен това, случват се ранни зими, така както се случва и ранно лято. Топлият сезон тази година настъпи цели два месеца по-рано и затова можем да се боим, че и зимата ще се почувства по-рано от обикновено.
— В това няма нищо невъзможно — отговорих аз.
— Но ние няма защо да се боим от това, понеже нашата експедиция ще достигне целта си след не повече от три седмици.
— Ако дотогава не срещнем някакво препятствие, мистър Джорлинг.
— Не ви разбирам, боцман.
— Например, континент, който може да ни прегради пътя. Това никак не би ме учудило.
— И в това наистина няма нищо необикновено, нищо невъзможно — отговорих аз.
— А колкото до земите, които уж видял Дърк Питърз — продължи Хърлихърли, — и където биха могли да спрат капитанът и моряците на „Джейн Гай“, аз, да си призная, съвсем не вярвам.
— Защо?
— Защото Уилям Гай, който имал само лодка, не би могъл да отиде толкова далеч в тези морета.
— Аз на ваше място не бих го твърдял с такава увереност, боцман!
— И все пак, мистър Джорлинг…
— Не разбирам, защо смятате за невъзможно Уилям Гай да е достигнал някаква земя, ако течението го е отнесло там? Смятам, че не е възможно да плува цели осем месеца досега със своята лодка! Неговите спътници и самият той са могли да слязат на някой континент и според мен това е съвсем достатъчна причина, за да не прекратяваме диренето.
— Разбира се, но не всички мислят така — отговори Хърлихърли, като поклащаше глава.
— Зная, боцман, и именно това най-много ме безпокои. Да не би недоволните да започнаха по-силно да роптаят?
— Страх ме е, че да, мистър Джорлинг. Надеждата да получат няколко долара вече няма предишната сила и недоволството продължава да расте. А пък премията е съблазнителна! Но проклетникът Гирн тъй ловко подстрекава другарите си, че още малко и те ще се разбунтуват!
— Новаците, може би, боцман! Но старите моряци…
— Хм! Има и между тях трима или четирима, които започват да се замислят… и на тях не им харесва, дето плуваме все по-нататък и по-нататък.
— Аз мисля, че капитан Лен Гай и лейтенантът ще съумеят да ги накарат да се подчинят.
— Това още не се знае, мистър Джорлинг. Нима не може да се случи така, че и самият капитан да застане на тяхна страна и да се откаже от продължаването на тази експедиция?
— Да, от това се боя и аз, но в такъв случай с нищо не може да се помогне.
— Затова пък за моя приятел Ендикот, мистър Джорлинг, аз отговарям, като за себе си. Ние с него сме готови да отидем на края на света, само някъде да има край на света, и ако капитанът пожелае да отиде там. Наистина, ние двамата, Дърк Питърз и вие сме твърде малко, за да можем да накараме останалите да ни слушат!
На 13-и и 14-и януари не се случи нищо особено, с изключение на това, че температурата се понижи още и то доста чувствително. На това обстоятелство веднага ми обърна внимание капитан Лен Гай, като ми показа многочислените ята птици, които летяха на север.
Докато го слушах да ми говори за това, аз в същото време мислех, че и още един човек започна да губи последната надежда и скоро в сърцето му ще остане само отчаяние. Впрочем, какво имаше тук за чудене? От земите, за които разказваше Дърк Питърз, не се виждаше и следа, а ние се намирахме на повече от 300 мили от остров Тсалал. Наоколо от всички посоки на компаса ни гледаше море — безгранично море със своя пустинен хоризонт! Можеше ли по съвест да се разчита, че Уилям Гай и неговите другари са могли да преплуват такова разстояние със своята плитка лодка и можехме ли да храним още някаква надежда да ги намерим някъде сред тази безбрежна пустиня?
Направеното на 15-и януари наблюдение, което беше много сполучливо, даде резултат 88°17′ южна ширина. „Халбран“ беше на по-малко от два градуса от полюса — по-малко от 210 мили.
Капитан Лен Гай не скри от никого резултата от това наблюдение, а повечето матроси отлично разбираха какво значеха тези красноречиви цифри. Впрочем, дори да не разбираха нещо, те биха могли да поискат обяснение от нашите старши — Мартин Холт и Харди… А ако последните по някакви причини откажеха да удовлетворят любопитството им, би могъл да ги замени Гирн, който би успял да представи всичко, каквото искат, в най-черна светлина…
Скоро след пладне аз вече със сигурност знаех, че китоловецът от своя страна е направил всичко възможно, за да възбуди умовете. Моряците, наклякали в подножието на едната мачта, разговаряха шепнешком, като ни поглеждаха изпод вежди. След това тук-там започнаха да се събират на отделни групички. Двама-трима, обърнати към носа, се заканваха с юмруци към някакъв невидим враг. Най-после всичко това се свърши с такъв силен ропот, че Джим Уест не можеше да не обърне внимание.