— Мълчете! — извика той.
А след това, като се приближи, каза:
— Първият, който отвори уста, ще си има работа с мене!
Колкото до капитан Лен Гай, той седеше в този момент в каютата си. Но аз през цялото време се боях, че ей сега ще излезе на палубата, ще хвърли пълен с отчаяние последен поглед към морето и ще даде заповед да обърнем назад.
Но нищо подобно не се случи и на следния ден корабът все още продължаваше да се движи в предишната посока. Кормчията все още държеше юг. За нещастие случи се нещо съвършено неочаквано и, както ми се струваше, много важно — хоризонтът пред нас започна сякаш да се забулва от облачета, много прилични на мъгла, която се издига над морето.
От тази минута аз вече дори не можех спокойно да седя на едно място. Опасенията ми растяха всяка минута. Виждах, че лейтенантът само чакаше заповед да обърне назад. Колкото и да беше мъчително за капитан Лен Гай — не можех дори да го виня за това — той непременно в края на краищата щеше да даде тази заповед!
Няколко дни вече не бях виждал метиса или поне не бях разменял с него нито една дума. Моряците страняха от него като от чума. Ако той се облегнеше на левия борд, целият екипаж преминаваше на десния. Само боцманът се стараеше да не го избягва и даже няколко пъти се опита да говори с него, макар че на своите въпроси той обикновено не получаваше никакъв отговор.
Впрочем, Дърк Питърз изглежда никак не го безпокоеше това повече от странно отношение на другарите му. Потънал в своите невесели мисли, той по всяка вероятност и не го забелязваше. Едно само можеше да го пробуди и ако някой прекрасен ден чуеше, че Джим Уест дава заповед да обърнат на север, навярно веднага би напуснал своето привидно равнодушие, и би се разиграла драма!
При това той, кой знае защо, ме избягваше и дори ми се струваше, че прави това умишлено от деликатност, за да не ме „компрометира“.
Но той не можа дълго да се стърпи и на 17-и януари през деня дойде да поговори с мен. Никога и на ум не би могло да ми дойде това, което чух от него този ден.
Дойде при мен към два и половина.
През този ден аз се чувствувах някак особено зле като разбит и след като се пошлях малко по палубата, се отправих към каютата си, на която само едното прозорче отстрани беше отворено.
Едва легнах в леглото, когато някой тихичко почука на вратата, която водеше към общата каюта.
— Кой е там? — попитах аз.
— Дърк Питърз!
— Искаш да говориш с мен ли?
— Да!
— Ей сега ще изляза.
— Ако позволите… аз по-добре… Може ли да вляза при вас в каютата?
— Може!
Метисът влезе в каютата и затвори след себе си вратата.
Без да ставам от леглото, му направих знак да седне на креслото.
Дърк Питърз остана прав.
Той, както обикновено, не бързаше да започне разговора, отчасти, може би, защото не намираше подходящи изрази за това, което му беше на сърцето.
— Желаеш ли нещо от мен, Дърк Питърз? — попитах аз, желаейки да му помогна да започне разговора.
— Искам да ви кажа едно нещо… разберете ме, сър… струва ми се, че вие трябва да го знаете! А моряците никога да не разберат…
— Ако това е толкова важно, и ако ти се боиш да не би някак да се изпусна, Дърк Питърз, то защо искаш да ми го кажеш?
— Да, трябва… трябва! Това не може повече да се пази в тайна! То ме мъчи… тук, като камък!
И Дърк Питърз при тези думи се удряше с юмрук в гърдите.
После, след минута мълчание, той пак продължи:
— Да… аз постоянно се боя, да не се издам някак на сън… и да не ме чуят. Понеже аз го сънувам…
— Ти го сънуваш? — попитах аз. — Но кого?
— Него… Него! Ето… ето защо спя винаги сам на палубата… от страх да не научат истинското му име!
Дойде ми на ум, че може би метисът ще ми разясни един въпрос, който много ме интересуваше: искаше ми се да зная, защо Дърк Питърз, след като напуснал Илинойс, се бе заселил на Фолклендските острови под името Джент?
— Не е това — отговори метисът. — Не… аз не искам това…
— А пък аз чакам отговор, Дърк Питърз, и първо искам да зная, защо не си останал в Америка и защо си се преселил на Фолклендските острови?
— Вие питате защо, сър? Просто за това, че исках да бъда по-близо до Пим… до моя беден Пим… защото разчитах, че на Фолклендските острови по-скоро ще ми се представи случай да постъпя на китоловен кораб и да замина с него в южното море…