„Халбран“ напредваше бавно по гладката повърхност на морето, което беше пълно с риба. Голям брой морски птици не само прелитаха над кораба, но даже смело кацаха да си почиват на рейте.
Китове, изхвърлящи фонтани вода и пари от своите дихала, се показваха в свободното море и аз забелязах, че те всички отиваха на юг. Това даваше основание да се предполага, че свободното море се простира далеч в това направление.
Корабът измина още четири или пет мили със същия бавен ход. В коя посока се простираше този бряг, който виждахме за пръв път? Като че ли от северозапад към югоизток. Да, не се излъгах, действително беше така. Въпреки това с далекогледа още не се виждаше нищо определено, дори и след като се приближихме значително.
Екипажът се събра на левия борд и гледаше, без да изразява нито с една дума своите впечатления. Джим Уест се покатери на една мачта, където престоя десет минути, разглеждайки земята, и не откри нищо интересно.
Облегнат на абордажните мрежи, аз следях с поглед линията на небето и морето, която се прекъсваше само на изток.
В този момент боцманът се приближи до мене и без никакви заобикалки ми каза:
— Мога ли да ви кажа какво мисля, мистър Джорлинг?
— Говорете, боцман, но само при условие, че мога и да не се съглася с вас, ако ми се стори, че се лъжете — отговорих аз.
— Не, не се лъжа и сега, когато дойдохме толкова наблизо, трябва да бъдем слепи, за да не отбележим това.
— За какво говорите?
— Че това пред нас съвсем не е земя, мистър Джорлинг.
— Уверен ли сте, боцман?
— Погледнете сам по-внимателно… покрийте си очите с ръка… Гледайте над онази греда вдясно…
Направих всичко така, както ме съветваше Хърлихърли.
— Сега виждате ли? — продължи боцманът. — Нека вече никога не пия своята ракия, ако тази маса стои на едно място, а не се движи, и то някак странно — тя като че ли се върти на едно място.
— И тъй, вие мислите, че това са…
— Ледени планини, мистър Джорлинг.
Прав ли беше боцманът? Нима ни очакваше такова разочарование? Нима вместо твърда земя пред нас имаше само ледени планини?
Скоро, твърде скоро в това нямаше вече никакво съмнение… Не минаха няколко минути и целият екипаж вече знаеше, че пред нас няма и не може да има твърда земя.
След десет минути наблюдателят от сврачето гнездо съобщи, че няколко айсберга се движат от северозапад и пресичат пътя на „Халбран“.
Каква реакция предизвика тази новина сред екипажа! Последната ни надежда внезапно рухна! И какъв удар беше това за капитан Лен Гай! Сега трябваше да търсим земя още по-нататък, в по-високи ширини, без да имаме дори сериозна надежда, че непременно ще я намерим…
И ето, като по команда, се чу почти единодушен вик:
— Обръщай назад!… Обръщай назад!
Да, фолклендските новаци заявяваха своята воля и искаха връщане назад, въпреки че в тази минута Гирн не беше при тях и колкото да ми е неприятно, аз все пак трябва да призная, че повечето стари матроси също бяха на тяхна страна.
Джим Уест, нямайки възможност да ги накара да млъкнат, спокойно чакаше заповедите на своя началник.
Прейсън, който стоеше на кормилото, очакваше само команда, за да обърне колелото, а останалите му другари също чакаха при платната.
Дърк Питърз, навел глава, прегърбен, с изкривена уста, неподвижно стоеше на мястото си и нито една дума не се изтръгна от устните му.
После той изведнъж се обърна към мен и ми отправи такъв поглед!… В него имаше едновременно и молба, и гняв!
Не зная каква непреодолима сила ме накара да се намеся в тази работа лично, да се опитам да му помогна още един, може би последен път! Съвсем неочаквано ми дойде в главата блестяща мисъл и аз реших, веднага да употребя този нов аргумент.
Излязох на средата и започнах да говоря, решил да защитавам интересите на един против всички, и говорих с такъв убеден тона, че на никого през ум не мина да ме прекъсва.
Аз казах приблизително следното:
— Не, надеждата съвсем не е още изгубена… Земята не може да бъде далеч… Та пред нас няма ледени бариери, които се образуват сред океана от натрупване на ледени буци. Това са айсберга, а както сами знаете айсбергите винаги се откъсват от твърда основа, от континент или остров. А понеже, според сезона, тъкмо сега именно трябва да започне топенето, то течението ги е отнесло от бреговете неотдавна. Потърпете още едно денонощие, най-много две, и ако и тогава не се покаже земя, капитан Лен Гай ще заповяда да обърнем назад и да тръгнем на север!
Дали успях да убедя моряците или трябваше да се опитам пак да ги съблазня с допълнителна награда, възползвайки се от това, че Гирн го нямаше тук и че той не можеше да им окаже своето вредно влияние? Но в този момент, тъкмо навреме, ми дойде на помощ боцманът, който заговори с весел тон: