Трябва да кажа, че склоновете на тези плаващи планини се спускаха към водата почти отвесно, и слизането на тях беше немислимо. Сега ставаше понятно, защо не виждахме нито един от тюлените, които обикновено биват толкова много в местата, където се срещат ледени полета, нито едно ято от кресливи пингвини, които по-рано „Халбран“ при минаването си заставяше да се хвърлят във водата с милиарди. Птиците също като че ли избягваха тези печални пустинни места, пълни с тревога и ужас, от който нито един от нас не успяваше да се освободи. Можехме ли ние наистина още да се надяваме, че ще намерим капитана и моряците на „Джейн Гай“, които дори да бяха проникнали дотук по някакво чудо, трябва да са загинали при тези неблагоприятни за живота условия? И ако „Халбран“ от своя страна претърпеше крушение по тия места, щеше ли да остане жив поне един свидетел на тази драма.
Внимателният наблюдател навярно би обърнал внимание на метиса, който от момента, когато корабът възви на изток, за да обиколи линията на айсбергите, рязко промени своето поведение. Той сега прекарваше цялото си свободно време до мачтата, отвърнал лице от морето, и слизаше само когато неговата помощ беше нужна за извършването на някоя маневра; при това той вече не проявяваше ни предишното усърдие, нито предишната бдителност. Приличаше на човек, намиращ се в последната степен на отчаянието. Не че той не вярваше вече, че неговият другар от „Джейн Гай“ е още жив. Тази мисъл не би могла да се зароди в неговата глава. Не, той просто инстинктивно чувстваше, че ние сега се движим не в тази посока, в която трябваше да търсим следите на неговия беден Пим.
— Сър — ми каза той, — разберете ме… не там… не, не там!
Какво можех да му отговоря?
Към седем часа вечерта над морето надвисна гъста мъгла, която правеше доста опасно плаването, докато се разсее.
Този ден, пълен с вълнения и тревоги, накрая ме измъчи. Реших да си отдъхна в каютата и се хвърлих съвсем облечен в леглото.
Дори не можех да спя, толкова силно бе възбудена нервната ми система. Струва ми се, че причината за това мое настроение беше твърде усиленото четене на съчиненията на Едгар По.
На другия ден щеше да изтече второто денонощие — последната отсрочка, която можеха да ми дадат моряците.
— Работата май съвсем не върви така, както би ви се искало? — ми каза боцманът, когато минавах през общата каюта.
Не, разбира се, понеже земята все още не се показваше зад линията на айсбергите. А тъй като между тези движещи се маси не се виждаше и най-малък признак на земя, то капитан Лен Гай още утре щеше да обърне на север.
Ах, защо не бях господар на брига! Ако можех да го купя, макар да дам за него цялото си имущество, ако тези матроси бяха мои роби, които бих могъл да заставя да изпълняват моята воля, „Халбран“ никога не би завършил така своето пътешествие, дори и да се наложеше да плава до самия полюс!
В моя разстроен мозък една мисъл се сменяше с друга и аз всяка минута преминавах от отчаяние към надежда. Исках да стана, но ми се струваше, че някаква тежка ръка ме приковава към леглото. И ме обзе желание веднага да изляза от каютата, където ме мъчеха кошмари, да спусна във водата една от лодките на „Халбран“, да скоча в нея заедно с Дърк Питърз, който разбира се без колебание ще ме последва, и да се оставя на течението, което се движеше на юг…
И аз правех това. Да, правех го… на сън! Настана последният ден… Капитан Лен Гай хвърли последен поглед към хоризонта, даде заповед да обърнат брига. Една от лодките се влачи след кораба… Аз казвам на метиса… Ние се промъкваме незабелязани, прерязваме въжето… оставаме назад и течението ни отнася…
Плуваме по свободно море… Най-после нашата лодка спира. Пред нас — земя. Струва ми се, че виждам нещо като сфинкс, който господства над грамаден свод… леден сфинкс! Аз отивам към него, питам го… Той ми разказва тайните на тези неизвестни области. И ето около митичното чудовище се появяват онези феномени, за които тъй много се говори в дневника на Артър Пим… Мъгливата завеса, през която като че ли проникват слънчеви лъчи, се разкъсва, и пред погледа се изпречва фигура… прост смъртен… това е Артър Пим… свирепият страж на Южния полюс, който развява във високите ширини знамето на Съединените американски щати!…