— Може би ще промените мнението си, капитане, когато узнаете, че за мене е безразлично къде ще плава вашият бриг. Нали в края на краищата той няма да скита вечно по вълните, все ще отиде някъде.
— Някъде, разбира се.
Стори ми се, че капитан Лен Гай отправи в тази минута дълъг поглед към южния хоризонт.
— Така че, сър — продължих аз, — дали ще отидем тук или там за мене е почти безразлично. Всичко, което желая, е да напусна островите Кергелен при първа възможност.
Капитан Леи Гай не ми отговаряше и мълчаливо стоеше замислен, без да се опитва да избяга от мен.
— Надявам се, че ме слушате, сър, и разбирате какво ви говоря? — попитах аз доста рязко.
— Да, сър.
— В заключение само ми остава да добавя, че ако не се лъжа, и ако маршрутът на вашия бриг не е променен, вие сте имал намерение да заминете от тук за Тристан да Куня.
— Може би в Тристан да Куня…, може би в Капщад…, може би на Фолклендските острови… или някъде другаде…
— Прекрасно! А пък аз, капитан Гай, именно желая да отида някъде другаде, — възразих аз иронично, като правех усилие да сдържа досадата си.
Изведнъж тази странна личност се обърна към мене и със съвсем друг тон ми каза:
— Вярвайте, сър, на мен самия ми е много тежко и неприятно да откажа на един американец да изпълня неговата всъщност толкова незначителна молба. Но аз не мога да направя това по много уважителни причини. През време на пътуването на „Халбран“ може да се случи някое съвсем непредвидено събитие, което значително ще се усложни и поради присъствието на пасажер… дори на такъв разбран човек като вас… Това би означавало да се подхвърлям на риск и да откажа да се възползвам от удобния случай, който търся…
— Аз вече ви казах, капитане, и пак повтарям, че макар много да желая да се върна в Америка, в Кънектикът, съвсем ми е безразлично, дали това ще стане след шест или след три месеца, и откъде ще минем, а ако вашият бриг тръгне даже към Антарктическото море…
— Антарктическото море? — въпросително повтори, или по-право извика капитан Лен Гай. Погледът му сякаш ме пронизваше, като че ли той искаше да види, какво ставаше в това време в сърцето ми. — Откъде ви дойде на ум да заговорите за Антарктическото море? — продължи той, като ме хвана за ръката.
— По същата причина, по която бих ви говорил и за северните морета, за Северния полюс, за Южния полюс…
Капитан Лен Гай не ми отговори нито дума и ми се стори, че в очите му блеснаха сълзи. После, сякаш желаейки да прогони от себе си някакъв тежък спомен, извикан от моя отговор, той тръсна глава и произнесе:
— Този Южен полюс… Кой би се осмелил…
— Да се стигне до него е мъчно, и безполезно — отговорих аз. — Но въпреки това, от време на време се явяват хора — изключително смели личности, — които дръзват да тръгнат дори към него.
— Да, герои! — пошепна капитан Лен Гай.
— И ето — продължих аз, — Съединените щати решиха да си опитат щастието още веднъж и изпратиха ескадра под командата на Чарлз Уилкс. Има вече цяла година откак тя замина и може би смелият Уилкс е успял да проникне по-далеч от своите знаменити предшественици.
Капитан Лен Гай пак отпусна замислено глава и като постоя така известно време, заговори, сякаш продължавайки това, за което току-що мислеше.
— Във всеки случай, дори Уилкс да успее да премине не само Полярния кръг, но и ледената бариера, не вярвам да отиде по-далеч от…
— От неговите предшественици Белингсхаузен, Фьорстрер, Кендал, Биско, Морел, Кемис, Белени… — подсказах аз.
— И от… — добави капитан Лен Гай.
— За кого говорите? — попитах аз.
— Вие сте родом от Кънектикът, нали сър? — зададе ми неочаквано въпрос капитан Лен Гай.
— От Кънектикът.
— От кой град?
— От Провидънс.
— Знаете ли остров Нантъкит?
— Много пъти съм ходил там.
— Вие сигурно знаете — каза капитан Лен Гай, като ме гледаше право в очите, — че вашият знаменит романист Едгар По съобщава, че на този остров е роден неговият герой Артър Гордън Пим.
— Да, наистина — отговорих аз, — сега си спомням. Първите глави на този роман са посветени на остров Нантъкит.
— Вие казвате… на този роман? Именно така, струва ми се, се изразихте?
— Разбира се, капитане.
— Да… и вие говорите като всички останали! Но извинете, сър, аз не мога повече да се бавя. Много, много съжалявам. Вярвайте ми, че ако бих могъл… Давам ви окончателен отговор и не си мислете, моля ви, че довечера или утре ще променя мнението си и ще се съглася да изпълня желанието ви. Впрочем вие ще почакате само няколко дена. Летният сезон скоро ще започне. Търговските и китоловните кораби ще започнат да пристигат в Кристмас Харбър и охотно ще ви приемат за пасажер… и ще ви закарат точно там, където желаете. Много съжалявам, сър, много съжалявам… Прощавайте!