По заповед на капитана целият екипаж се събра на едно от платата, близо до „Халбран“. Там, разделени на две групи, стояха на една страна старите моряци на кораба: Мартин Холт, Харди, Роджърс, Френсис, Грейсън, Бъри, Стърн, готвачът Ендикот, а заедно с тях и Дърк Питърз; на другата страна — новите: Гирн и четиринадесетте негови единомишленици, наети на Фолклендските острови. Главатар на втората група, разбира се, беше не някой друг, а китоловецът, който имаше над тях доста силно и пагубно влияние.
Капитан Лен Гай изгледа матросите с твърд поглед и със силен глас каза:
— Моряци на „Халбран“, преди всичко искам да ви говоря за тези от нашите другари, които загинаха в скорошната катастрофа. Както знаете, в този съдбоносен ден загинаха петима души…
— А скоро и ние ще загинем в това проклето море, където ни завлякохте въпреки…
— Мълчи Гирн! — извика Джим Уест, бледен от гняв. — Мълчи или…
— Гирн каза само това, което мислеше — студено каза капитан Лен Гай — и сега вече е късно да го спираме… Само че не го съветвам да ме прекъсва още веднъж!
Може би китоловецът би възразил нещо и на тези думи на капитана, понеже знаеше, че неговият протест ще бъде подкрепен от мнозинството, но му попречи Мартин Холт, който го накара да замълчи.
Капитан Лен Гай свали шапка и с вълнение, което трогваше до дъното на душата, произнесе следните думи:
— Нека се помолим, братя, за загиналите в този опасен поход, предприет само с чувство на човеколюбие. Нека помолим Бога да им прости всички грехове… те ги изкупиха със своята смърт… На колене, моряци на „Халбран“!
Всички се отпуснаха на колене на ледената повърхност на айсберга и молитвен шепот се повдигна към небето.
— Сега — продължи той, — след като поменахме умрелите, нека поговорим за живите. Смятам, че няма нужда да ви казвам, че както по-рано, така и сега, въпреки всичко, аз оставам ваш началник и вие безусловно трябва да ми се подчинявате. Няма да допусна ни съпротива, ни колебание. Аз, и само аз отговарям и ще отговарям пред Бога и пред хората за всичко, което ще се случи с нас, и ни на йота не ще отстъпя от правата си… Аз командвам тук както на кораба…
— Който не съществува вече… — осмели се да възрази китоловецът.
— Лъжеш се, Гирн. Корабът си стои на мястото и ние пак ще го спуснем във водата. Но дори да ни остане само една лодчица, и тогава аз все пак си оставам командир… Тежко на този, който забрави това!
Същия ден капитан Лен Гай с помощта на секстанта и хронометъра, които за щастие бяха оцелели, определи положението на айсберга: 88°55′ южна ширина, 39°12′ западна дължина.
„Халбран“ беше само на един градус и пет минути, с други думи, на сто и двадесет мили от Южния полюс.
XXIII
— На работа! — каза капитан Лен Гай.
И дружно всички се заловиха за работа.
Ние не трябваше да губим нито минута. От целия екипаж нямаше човек, който да не съзнаваше, че въпросът за времето изместваше на заден план всички останали.
Капитан Лен Гай и Джим Уест решиха най-напред, с цел да облекчат кораба, да разтоварят на леда всичко, което имаше на брига. Мачтите и платната смятаха да свалят внимателно и да ги пренесат на платото. Трябваше да сведем товара до минимум и даже да изхвърлим баласта, за да облекчим колкото бе възможно трудната и опасна операция на спускането. По-добре беше да се забавим с няколко дни, стига спускането да станеше при по-добри условия. След това, разбира се, нямаше да е трудно да се натовари пак всичко.
Необходимо беше да ускорим разтоварването на брига и по друга причина. „Халбран“ лежеше почти на една страна и да се оставят провизиите в трюма би значило да се постъпи непростимо неблагоразумие. Достатъчен беше нов внезапен тласък и корабът можеше не само да се провали долу, но и да се разбие на парчета. Какво щеше да стане с него и с нашите запаси, ако се откъртеха буците, на които се държеше? Заедно с кораба щеше да загине и всичко, намиращо се на него в минутата на катастрофата, а с това щяха да загинат и всички наши надежди за спасение!
Най-напред моряците започнаха да разтоварват сандъците със сланина, сушени корени, брашно, сухари, чай, кафе, бъчвичките с ракия, джин, уиски, вино и бира, които бяха извлечени от трюма и пренесени на безопасно място близо до „Халбран“.