— Защо, боцман?
— Защото те двамата с Гирн изглежда станаха големи приятели. Отдавна ги наблюдавам и забелязах, че Гирн не се крие от Мартин Холт, често разговаря с него и Мартин Холт се отнася с него приятелски.
— Струва ми се, че Мартин Холт не е такъв човек, който да слуша съветите на Гирн — отговорих аз, — и навярно никога няма да застане на страната на китоловеца, ако гой започне да подстрекава екипажа към бунт.
— Навярно не, мистър Джорлинг! И все пак, да си призная, много ми е неприятно да ги виждам заедно. Този Гирн е човек спасен и безсъвестен и Мартин Холт би трябвало да се държи по-далеч от него!
— Това е вярно, боцман.
— И после… знаете ли за какво си говореха онзи ден? Аз случайно успях да дочуя част от разговора им.
— Ще науча това, когато ми го кажете, Хърлихърли.
— Ето какво! Те си бъбреха на палубата на „Халбран“ и аз чувах как си говореха за Дърк Питърз и Гирн каза на Холт: „Вие не трябва да се сърдите на метиса, Холт, задето тъй упорито не иска да се сдружи с вас и не иска да чуе за никаква благодарност… Макар че е такова диво животно, той все пак е храбър човек, той доказа това, като ви извади от водата, при което рискува своя живот… Освен това, нали той е бил моряк на «Гремпъс», на който е служил вашият брат Нед, ако не се лъжа…“
— Той ли каза това, боцман? — извиках аз. — Той ли назова „Гремпъс“ и Нед Холт?
— Именно, мистър Джорлинг.
— А какво му отговори Мартин Холт?
— Той отговори: „Бедният ми брат! Аз даже не зная, при какви обстоятелства е загинал? Може би това се е случило още по време на бунта? Той беше славен момък и не би предал своя капитан — навярно са го убили по време на стълкновението!“
— А какво му каза Гирн? Вие не чухте ли, боцман?
— Той каза: „Това би било голямо нещастие за вас, мистър Холт! Капитанът на «Гремпъс» бил изхвърлен, както ми разказваха, в лодка сред морето, с двама или трима моряци… Кой знае, може би и вашият брат е бил с него?…“
— И по-нататък?
— По-нататък, мистър Джорлинг, той добави: „А на вас никога ли не ви е идвало на ум да разпитате за това Дърк Питърз?“
— „Как не, питах го веднъж — отговори Мартин Холт, — и на мен ми беше неприятно… Метисът някак цял се промени, наведе глава и започна да бърбори: «не зная… не зная» с такъв глух глас, че аз едва разбрах, какво ми каза, а след това избяга, като закри лицето си с ръце…“
— И това ли е всичко, което чухте от този разговор, боцман?
— Всичко, мистър Джорлинг, и този разговор ми се стори така странен, че реших да поговоря с вас.
— А вие какво мислите за това?
— Нищо, китоловецът е голям негодник. Той тайничко устройва заговор и на всяка цена иска да въвлече в него и Мартин Холт!
И наистина, какво друго можеше да означава това странно поведение на Гирн? Защо му трябваше да се сближава с Мартин Холт, един от най добрите моряци от стария състав на екипажа? Защо му напомняше за кървавите сцени, които са се разигравали на „Гремпъс“? Или може би Гирн знаеше повече от другите за Дърк Питърз и Нед Холт, знаеше онази тайна, която си въобразявахме, че е достояние само на двамина!
Това ме накара много сериозно да се замисля. Но аз реших засега нищо да не казвам още на Дърк Питърз. Ако той можеше да подозира, че Гирн е говорил за събитията на „Гремпъс“, ако научеше че този негодник — както го наричаше не без причина Хърлихърли — постоянно напомня на Мартин Холт за брат му Нед, аз не зная наистина какво би станало!
Но каквото и да кроеше Гирн, много жалко беше, че нашият старши по платната, на когото капитан Лен Гай имаше пълно право да разчита, беше почти негов съмишленик. Няма съмнение, че китоловецът преследваше някаква тайна цел. Каква — това още не знаех. Но каквито и да бяха плановете му, те не можеха да донесат нищо добро и ние трябваше от този ден нататък строго да следим какво ставаше между матросите, и особено всяка крачка на главния подстрекател — Гирн.
Впрочем, ние се надявахме, че главната опасност скоро ще бъде отстранена й че вече няма да се боим, че ще останем на леда. След два дни всички предварителни работи бяха свършени. Корпусът на брига беше ремонтиран и засмолен, а в ледената маса бе прокарано полегато корито за спускане на кораба от върха на плаващата планина до водата.
Благодарение на действието на слънчевите лъчи повърхността на ледената планина стана някак по-рохкава и прокопаването на улея вървеше по-леко и по-бързо, отколкото предполагахме. Улеят се спускаше, като обикаляше полегато западния край на айсберга, така че да се избегне много стръмния наклон. Ние смятахме да задържаме кораба при спускането с въжета, и се надявахме, че операцията ще се завърши напълно благополучно.