По обяд на 28-и приключиха последните приготовления. Тук-там по канала за спускане бяха направени подпорки, особено на местата, където топенето на леда се усилваше. След това, в четири часа следобед моряците бяха разпуснати за почивка, и капитан Лен Гай заповяда да им се даде двойна порция уиски и джин — тази награда те напълно заслужаваха, понеже работиха като волове през последната седмица.
Никога досега откакто проникнахме през линията на вечния лед не беше се случвало да е така топло, както през тази нощ. Термометърът показваше близо 12°С над нулата. Затова, въпреки че слънцето се спущаше към хоризонта, ледът се топеше бързо и водата на ручеи се стичаше в морето от всички страни.
Любителите на ранното ставане, в това число и аз, се събудиха в четири часа сутринта. Струва ми се, че аз дори изобщо не спах, а само леко подремнах, както навярно бе прекарал тази нощ и Дърк Питърз, който полудяваше от отчаяние при мисълта за връщане назад.
Операцията на спускането щеше да започне в десет часа, като вземаше предвид всевъзможни случайности и пречки, капитан Лен Гай все пак се надяваше, корабът да бъде спуснат във водата до вечерта. От моряците също никой не се съмняваше, че привечер бригът ще стигне най-малко до основата на айсберга.
Закусихме в палатките в девет сутринта. Моряците, които изобщо лесно се увличат, и сега бяха тъй уверени в успеха, че дори изпиха по чашка в чест на благополучния изход. Ние се присъединихме към тях, и с гръмко „ура“ отпразнувахме предварително победата. Впрочем, капитан Лен Гай и лейтенантът действаха по строго обмислен план и взеха всички необходими предпазни мерки.
В същото време, когато се готвехме да напуснем лагера и да заемем определените ни места — някои от моряците дори бяха отишли вече там — изведнъж се чуха силни викове, в които се долавяше и учудване, и страх…
Какво ужасно зрелище, и при всичката си непродължителност, какво неизгладимо впечатление на уплаха остави в душите ни!
Една от грамадните ледени скали, изпълняваща ролята на стена за падината, на която в този момент се намираше „Халбран“, се оказа подмита отдолу, търколи се като лавина към морето, като събаряше всичко, попаднало й на пътя.
На палубата, на носа на брига, имаше двама души, Роджърс и Грейсън… Колкото и да се мъчеха тези нещастници да се прехвърлят през абордажните мрежи и да скочат на леда, те не сполучиха, и тъй си останаха на палубата на кораба, който стремглаво полетя надолу.
Да, аз видях това! Видях, как бригът се повали на лявата си страна, като смаза при това един от новите матроси, който не успя да отскочи настрана, а след това, скачайки от една буца на друга, падна надолу…
След секунда, разнебитен, с пробито дъно, с разкъсана обшивка, „Халбран“ потъна във водата.
XXIV
Всички буквално обезумяхме! Да! Иначе не мога да нарека това състояние, в което се намирахме след като корабът пред очите ни изчезна в бездната! От „Халбран“ не остана ни следа, не се виждаше даже една отломка! Да, ние обезумяхме и не можехме да мислим за това, което ни чакаше в бъдеще…
Това беше безумие на хора, които не вярваха даже на очите си!
След това настъпи обратна реакция. Не се чуваха ни викове, ни жалби. Ние стояхме неподвижно с приковани към ледената основа крака. Никакви думи не могат да предадат целия ужас на това положение!
Само лейтенантът Джим Уест след изчезването на кораба под водата се просълзи. „Халбран“, който той така обичаше, загина! И този железен човек заплака.
Трима души загинаха и то от каква ужасна смърт! Роджърс и Грейсън, двама от най-верните ни моряци… Аз видях, как те изплашено протегнаха ръце и след това потънаха заедно с кораба! А морякът от Фолклендските острови, американец, смазан мимоходом, от когото оставаше само една безформена маса, която се търкаляше в локва кръв… Ето още три нови жертви за десет дни, които трябваше да се впишат в некролога на тази съдбоносна експедиция! Ах! Съдбата, която ни покровителстваше до часа, когато „Халбран“ бе откъснат от своята стихия, сега жестоко ни преследваше! Този последен удар беше по-ужасен от всичко, което можехме да си представим и кой знае какво ли ни очакваше занапред? Може би смърт на този лед, който така бързо се топеше от ден на ден!
Вцепенението премина и мълчанието се смени със силен говор и отчаяни викове, напълно естествени в такива минути! И струва ми се даже, че на мнозина е минало през ума, дали не би било по-добре за тях да са на палубата на „Халбран“, когато той стремително скачаше по острите краища на айсберга! Сега всичко вече би било свършило както за Роджърс и Грейсън.