От моето място, на височина 45 метра над повърхността на морето, пред мен се откриваше обширен хоризонт. Но колкото и да се стараех да видя земя, до момента никъде не се виждаше и признак от нея.
Два пъти капитан Лен Гай се изкачва заедно с мене на върха, за да измери височината на слънцето. Последното наблюдение беше направено на 30-и януари и даде следните резултати: 67°19′ западна дължина, 89°21′ южна ширина.
Въз основа на тези данни можеше да се направи двойно заключение. Първо — течението ни бе отнесло на 24° към югоизток. Второ — айсбергът се намираше само на около 70 мили от Южния полюс.
През този ден по-голямата част от багажа бе пренесена във вътрешността на широката котловина, открита от боцмана на източната страна на айсберга, където даже и в случай на ново стълкновение сандъците и бъчвите навярно щяха да останат здрави. Колкото до готварската печка, то моряците помогнаха на Ендикот да я закрепи здраво между две буци и наблизо стовариха няколко тона въглища.
След обед, когато екипажът си почиваше, пак се случи да приказвам с Дърк Питърз.
Аз седях на обичайното си място на върха на айсберга от половин час, когато забелязах метиса, който бързо се изкачваше нагоре по стръмния склон.
Когато се приближи, той спря, огледа хоризонта, потърси на него това, което досега напразно търсех аз, и разбира се, нищо не намери.
Когато постоя още две или три минути, той се обърна към мен и лицето му имаше такъв загрижен вид, че аз не можех да не го забележа.
Най-после той направи крачка напред и се облегна на една издатина, като човек, който няма намерение да си отива скоро. Бях почти уверен, че той ще заговори с мен за същото, за което говореше винаги и по-рано, но се оказа, че се лъжех.
— Мистър Джорлинг — започна той, — помните ли във вашата каюта на „Халбран“ аз ви разказах за онова… на „Гремпъс“…
Той ме попита дали съм помнел! Аз не бях забравил ни една дума от неговия разказ за тази кървава сцена, в която той бил главното действуващо лице!
— Аз ви казах — продължи той, — че Паркър не се казваше така… Той се казваше Нед Холт и беше брат на Мартин Холт…
— Помня това, Дърк Питърз — отговорих аз. — Но защо ти дойде на ум да говориш за това?
— Искате да знаете защо говоря това ли, мистър Джорлинг? Нали вие никога… с никого не сте го споделял?
— С никого! — потвърдих аз. — Нима ти ме считаш толкова лекомислен, че ще взема да поверявам другиму твоята тайна… която никога не трябва да бъде известна на когото и да било, която трябва да умре между нас?
— Да умре… да… да умре! — пошепна метисът. — А пък на мен ми се струва, че в екипажа знаят… навярно знаят нещо…
Аз вече си спомних за разговора си с боцмана, който ми съобщи за странните думи на Гирн, който съветвал Мартин Холт да разпита метиса, как е загинал брат му на „Гремпъс“. Може би китоловецът действително бе успял да научи тайната, или този страх съществуваше само във въображението на Дърк Питърз?
— Разберете ме… мистър Джорлинг… Аз съвсем не умея да обяснявам. Вчера… оттогава аз през цялото време мислех за това… вчера Мартин Холт ме отведе настрана, по-далеч от другите… и ми каза, че иска да говори с мен…
— За „Гремпъс“ ли?
— За „Гремпъс“, да… и за брат си Нед. За пръв път той произнесе това име пред мен… името на този човек, който… а пък скоро ще станат вече три месеца откакто плаваме заедно…
Гласът на метиса тъй се измени, че аз едва го чувах.
— Разберете ме — продължаваше той, — стори ми се, че Мартин Холт мисли… Не! Аз не се излъгах… Той подозира…
— Но говори, Дърк Питърз! — извиках аз. — За какво те пита Мартин Холт?
Сега аз бях уверен, че тук е замесен Гирн. Но струваше ми се, че нямаше защо да казвам още на метиса за това странно участие на китоловеца в тази работа, макар че то силно ме безпокоеше.
— Как мислите, за какво ме попита той, мистър Джорлинг? — продължи метисът. — Той ме попита не съм ли познавал Нед Холт на „Гремпъс“… и кога е загинал той… по време на борбата с бунтовниците, или при корабокрушението, или може би, е попаднал в изхвърлената в морето лодка, заедно с капитан Барнард… И накрая, не съм ли можел да му разкажа, как е умрял брат му.
С какво изражение на ужас произнесе метисът тези думи, колко страдаше той за извършеното преди много години престъпление!
— А ти какво му отговори, Дърк Питърз?
— Нищо… Нищо!
— Трябваше да му кажеш, че Нед Холт е загинал по време на корабокрушението.
— Аз не можех… разберете ме… не можех. Двамата братя толкова си приличат! Когато за пръв път видях Мартин Холт… стори ми се, че виждам Нед Холт! Аз се изплаших и избягах…