— Ние сме безсилни, мистър Джорлинг да заставим айсберга да се отклони дори с една педя встрани от пътя, по който ни влачи течението… Нас решително ни преследва съдбата, а отгоре на това и тази мъгла, която като че ли няма да се разпръсне никога! Аз даже не зная къде сме!… Колко дни вече не мога да намеря удобна за наблюдение минута и то тъкмо когато наближава моментът слънцето да се скрие за дълго…
— Все мисля за нашата лодка — казах аз. — Не би ли могло да се спусне лодката, за да изследваме брега и пак да се върнем на леда?
— Какво говорите! Това е невъзможно! Би било твърде рисковано и аз в никакъв случай няма да се реша на такова нещо… А освен това и моряците навярно биха се възпротивили!
Исках да му отговоря: „Ами ако вашият брат Уилям Гай, ако вашите сънародници са слезли именно тук на брега?“
Но навреме се сдържах. Защо без особена нужда да разтварям раната в сърцето на капитана? Той навярно и сам неведнъж вече е мислил за това, и ако все пак е решил да не продължава по-нататък търсенето, значи го счита за безполезно, и да се спори с него би било излишно.
През последните три мъгливи дни аз изобщо не виждах Дърк Питърз, или по-право, той не искаше да се приближи до мен и упорито стоеше на своя пост до лодката. Разпитванията на Мартин Холт за брат си даваха основание да се предполага, че тайната за смъртта на последния е известна поне отчасти. Струваше ми се, че именно това караше метиса да се държи колкото е възможно по-далече от нас! Той спеше, когато всички бяха на работа, и бодърстваше, когато всички спяха Започна даже да ми се струва, че той като че ли съжаляваше задето ми е открил тайната си! А може би той мислеше, че вместо да му съчувствам, аз съм започнал да го презирам… Нищо-подобно, разбира се, не можеше да има, и аз, ако мога така да се изразя, започнах само още повече да съжалявам нещастния метис!
Няма защо да казвам, колко безкрайно дълго се проточваше това скучно и еднообразно плаване сред мъглата, надвесена като толкова гъсто покривало, че никакъв вятър не можеше да я разкъса. Слънцето не се виждаше дори и на обяд, и ние не можехме да определим положението на айсберга дори приблизително — дали плаваше той все още към югоизток, или по-точно, към северозапад — тъй като вече бяхме отминали Южния полюс — това ние не знаехме, макар че беше твърде възможно. Освен това капитан Лен Гай не можеше да определи колко е намалял през това време нашият айсберг, понеже мъглата не му даваше възможност да прави каквито и да било наблюдения. Но дори айсбергът да стоеше неподвижно, за нас нямаше да има съществена разлика, понеже вятърът утихна, или поне на нас така ни се струваше. Пламъкът на фенера, оставен на открито, не се люлееше. И само крясъците на птиците нарушаваха царящата наоколо тишина. Буревестниците и албатросите, които кръжаха над айсберга, едва ли не докосваха с криле върховете на планината, където аз се занимавах с наблюдения. Къде летяха тези представители на крилатото царство, които приближаването на зимата трябваше да гони към Антарктида?
Веднъж боцманът, с надежда, че ще успее може би да види нещо на хоризонта, се изкатерил, макар и с голям труд, на самия връх на айсберга, и в същата минута получил такъв силен удар в гърдите и шията, че паднал на гърба си; оказало се, че този мощен удар му бил нанесен от гигантски буревестник, чийто размах на крилата достига до четири метра.
— Проклета твар! — мърмореше боцманът, като слизаше предпазливо от върха. — Добре поне, че останах жив! Само един удар и аз се повалих като чувал… нагоре с краката… като кон! И се уплаших, дявол да го вземе! — разказваше той след това на моряците. — Хващах се с ръце за каквото ми попадне… а пък ледът, нали знаете, какъв е хлъзгав. Истинска напаст! Едва не се преметнах във водата! А и птицата като сляпа — не вижда, че ще се блъсне в човек! И даже не се извини, проклетницата!
Макар че боцманът се мъчеше да бъде весел и да се шегува, всъщност ясно се виждаше силната уплаха, която бе преживял при това неочаквано приключение.
През този ден след обед чухме отчаян магарешки рев, който идеше отдолу. Хърлихърли веднага съвършено справедливо забеляза, че понеже тук магарета не може да има, то значи някъде наблизо крещят пингвини. Досега тези многочислени обитатели на полярните страни кой знае защо не считаха за нужно да ни придружават на нашия плаващ остров и ние не бяхме видели ни един от тях нито на нашия айсберг, нито на минаващите край нас блокове. Сега обаче нямаше никакво съмнение, че цели стотици и дори хиляди от тях седяха някъде наблизо, тъй като ревът им се чуваше все по-силно и по-силно, а това беше неоспоримо доказателство, че в концерта вземаха участие много голям брой хористи.