В атмосферата не бе станало никакво видимо изменение и мъглата беше все тъй плътна, както и предния ден. Впрочем, не, имаше малка разлика — барометърът се покачи, макар че това стана твърде бързо, та не можеше да има особено значение.
След това се явиха и други признаци, които заслужаваха внимание.
Леденият ветрец, който откак пресякохме полюса постоянно духаше от юг, се превърна в доста силен вятър. Колебанието на въздушните слоеве не закъсня да разколебае и даже да разреди сгъстените водни пари, и най-после, към девет часа, айсбергът изведнъж се освободи от своята мъглива шапка.
Никой вълшебник не би могъл със своя магически жезъл да смени тъй бързо и тъй хубаво декора, както това стана сега пред нашите очи.
За няколко минути цялото небе бе изчистено до крайните предели на хоризонта, и пак се показа морето, осветено от полегатите лъчи на слънцето, което стоеше над него под ъгъл само от няколко градуса. Шумна вълна се разбиваше на бяла пяна в подножието на нашия айсберг, който плаваше към север-североизток, заедно е множество плаващи планини, гонен от двойното действие на вятъра и течението.
— Земя!
Този вик се чу от върха на айсберга и пред очите ни се появи Дърк Питърз, който стоеше на самия край с протегната на север ръка.
Метисът не се лъжеше. Тоя път той видя земя! Да, това беше суша, която се виждаше на разстояние не повече от 5–6 километра.
После в десет часа бе направено първото наблюдение, а на обяд второ, и двете заедно дадоха следните резултати: 86°12′ южна ширина, 114°17′ източна дължина.
Айсбергът значи се намираше почти на четири градуса от антарктическия полюс, като при това западната дължина, която следвахме, когато плавахме по следите на „Джейн Гай“, се измени с източна.
XXVII
Скоро след пладне земята беше само на една-две мили от нас. Целият въпрос сега се състоеше в това, да не ни отнесе течението по-далеч.
След обяд матросите се изкачиха на самия връх на айсберга, където още отпреди стоеше Дърк Питърз. Щом видя приближаващите се моряци, метисът се обърна гърбом към тях и бързо започна да се спуска по противоположния склон, тъй че когато аз след моряците стигнах до върха, метисът вече никъде не се виждаше.
Всички моряци до един се събраха горе — всички с изключение на Ендикот, комуто, както изглежда, му беше жал да напусне, макар и за малко, своята печка.
Земята се явяваше на северната страна на хоризонта. Пред нас на преден план се виждаше пясъчно крайбрежие, прорязано от многобройни заливчета, а по-нататък, назад, се очертаваше профилът на ниски планини, прилични по-скоро на хълмове. Това беше или континент, или много голям остров.
На изток бреговата линия се скриваше зад хоризонта, а на запад тя завършваше с доста остър нос, увенчан от малък хълм, силуетът на който напомняше огромна тюленова глава. По-нататък се виждаше пак свободно море, което широко се простираше в тази посока.
Всички отлично разбирахме, че бихме могли да слезем на тази земя само ако течението отнесеше айсберга малко настрана; тогава той навярно щеше да стигне и до брега, в противен случай щеше да продължи пътя си на север.
Кое от тези предположения имаше повече шансове да се осъществи?
Айсбергът започна да се отклонява малко встрани от пътя, по който се движеше досега. После попадна във водовъртеж и след като се повъртя доста дълго време, започна постепенно да се приближава към брега.
Освен това пред нас няколко ледени планини току-що заседнаха близо до брега.
Колкото повече се приближаваше айсбергът до брега, ние виждахме все по-голяма и по-голяма площ от тази пустинна земя и перспективата да прекараме тук шестте зимни месеци не само че не беше особено привлекателна, но дори можеше да доведе до ужас и най-мъжественото сърце.
Към пет часа следобед айсбергът проникна в дълбок залив, кой го се заграждаше отдясно с дълга коса, около която ледът се спря неподвижно.
— На брега!… На брега!…
Този вик повтаряхме единодушно и ние, и заобикалящите ни моряци.
По-нетърпеливите от тях се спуснаха към края на айсберга, но Джим Уест ги спря, като им извика:
— Назад! Капитанът още не е дал разрешение!
Заповедта очевидно не се хареса особено на Гирн и някои от другарите му, но дисциплината в края на краищата възтържествува и моряците се скупчиха около капитан Лен Гай.
Обстоятелствата се стекоха така, че не стана нужда дори да спускаме лодка, понеже айсбергът се спря съвсем до брега.
Капитан Лен Гай, боцманът и аз, последвани от моряците, първи стъпихме на тази нова земя, на която по всяка вероятност не бе стъпвал човешки крак…