Выбрать главу

Вечерта капитан Лен Гай пак свика моряците и обяви, че въпросът за отплаването на лодката ще бъде решен не по-късно от следващия ден, като добави, че ако се вземе утвърдително решение, веднага ще се пристъпи към избора на щастливците посредством жребий.

Моряците изслушаха капитана, без да му възразят ни дума, и според мен всички спорове и възражения, ако се намереха желаещи да спорят, щяха да започнат утре, когато щеше да се решава въпросът за това да се пуска лодката или не.

Беше много късно. В пещерата беше съвсем тъмно, а вън цареше здрач, понеже слънцето през нощта се спускаше вече до самия хоризонт, зад който скоро щеше и съвсем да изчезне.

Аз се хвърлих съвсем облечен на леглото си и спах няколко часа, но изведнъж ме събудиха силни викове, които се чуваха някъде много близо до мен.

С един скок станах от леглото и излязох от пещерата заедно с лейтенанта и капитан Лен Гай, които също бяха разбудени от тези викове.

— Лодката… Лодката! — извика изведнъж Джим Уест.

Лодката не се оказа вече на това място, където я пазеше Дърк Питърз.

Тя беше спусната във водата и в нея седяха трима души, а цяла дузина други се бореха в това време с метиса. Гирн, разбира се, беше тук, а заедно с него и Мартин Холт, който, впрочем ми се стори, не вземаше още активно участие в борбата.

И така, значи тези нещастници бяха решили да завладеят лодката и да заминат, без да чакат жребия… Искаха да ни оставят!

Те бяха действали тъй ловко, че бяха успели да издебнат Дърк Питърз, и навярно биха убили пазача, ако той беше някой друг, а не силният метис.

Виждайки, че работата взе много сериозен обрат и знаейки, че ние сме по-малко от бунтовниците, капитан Лен Гай и лейтенантът побързаха да се върнат в пещерата за оръжието си, за да влязат в борба с Гирн и неговите единомишленици, които бяха всички въоръжени.

Аз исках да последвам примера им, но останах като закован на мястото си, когато чух какво говореше в тази минута един от бунтовниците.

Метежниците, които имаха голямо числено предимство, успяха най-после да се справят с метиса и да го повалят на земята. И в мига, когато Мартин Холт, от чувство на благодарност към човека, който му бе спасил живота, се хвърли да му помогне, Гирн му извика:

— Остави го… ела с нас!

Старшият явно се колебаеше.

— Да, остави го — продължи Гирн, — той е убиец на брат ти Нед…

— Убиец на моя брат! — извика Мартин Холт.

— Да! Той го убил и даже го изял… Изял! — ревеше Гирн, който като че ли нарочно се стараеше колкото е възможно по-силно да произнася тези ужасни думи.

По негов знак двама от другарите му хванаха Мартин Холт и го завлякоха в лодката, която беше готова да тръгне.

Гирн ги последва заедно с всички, които взеха участие в това ужасно бягство.

В този момент Дърк Питърз се изправи на крака, хвърли се върху един от фолклендските моряци, който вече прекрачи с един крак в лодката, хвана го, вдигна го във въздуха и го прехвърли зад гърба си, като разби главата му в скалата.

Чу се револверен изстрел. Метисът, ранен в рамото от Гирн, падна на пясъка, а лодката бързо се отдели от брега.

В това време от пещерата излязоха Лен Гай и Джим Уест, след тях на брега дотичаха боцманът, Харди, Френсис и Стърн. Лодката, носена от течението, се намираше вече на неколкостотин метра и бързо се отдалечаваше. Джим Уест се прицели с пушката, гръмна и един от моряците падна на дъното на лодката. Втори куршум, изпратен от капитана, одраска китоловеца и се удари в крайбрежната скала… В този момент лодката се скри зад най-близката ледена планина.

Оставаше ни само да се прехвърлим на другия край на полуостровчето, край което течението щеше да отнесе тези негодници на север… Ако можеше да ги стигне куршум, ако със сполучлив изстрел успеехме да убием китоловеца или дори само да го раним, може би екипажът щеше да реши да се върне…

Мина четвърт час. Лодката се показа от другата страна на полуострова, но беше на такова разстояние, че изстрелът не можеше да стигне до нея.

Гирн постави платното и след няколко минути, под действието на вятъра и течението, лодката изчезна зад хоризонта.

XXVIII

По този начин въпросът за презимуването бе решен от самосебе си. От 33-ма души, които тръгнаха с „Халбран“ от Фолклендските острови, 23-ма достигнаха до тази земя, но от тях 13 избягаха, надявайки се да достигнат областите, посещавани от китоловците от другата страна на ледената стена… Тези 13 бяха избрани не по жребий… Не! От страх пред ужасите на зимуването те срамно изоставиха своите другари!

За да бъде нещастието пълно, с Гирн заминаха не само неговите другари. От старите моряци с него бяха Бъри и старшият Мартин Холт, който впрочем като че ли не си даваше пълен отчет за това, което вършеше, поради страшното разкритие, което му направи в последната минута китоловецът… Изобщо положението на тези, които останаха, не се промени от бягството на 13-имата. На брега останахме всичко 9 души: капитан Лен Гай, лейтенантът, боцманът, старшият Харди, готвачът Ендикот, двама моряци — Френсис и Стърн, Дърк Питърз и аз. Какво ни очакваше в бъдеще? Какви изненади ни готвеше близката полярна зима? Сега ние според мен не можехме и да си представим колко нравствена и физическа енергия щеше да ни бъде нужна, за да понесем, без да се отдаваме на отчаянието, всичко, което ни очакваше в близкото бъдеще!