Когато лодката се скри в далечината, капитан Лен Гай, а след него и всички ние, тръгнахме обратно към пещерата.
Аз веднага си спомних за Дърк Питърз, който остана на другия край на полуостровчето, понеже бе ранен от куршума на Гирн.
Влизайки в пещерата, за свое учудване не намерих там метиса. Може би беше убит? Нима трябваше да оплакваме смъртта на още един човек, който ни беше тъй предан, както и на своя беден Пим?
Аз се надявах — всички ние се надявахме — че раната му не беше нищо сериозно. Но това, разбира се, не изключваше необходимостта да се промие и превърже добре, а изведнъж се оказваше, че Дърк Питърз бе изчезнал.
— Да отидем да го потърсим, мистър Джорлинг! — извика боцманът.
— Да отидем — отговорих аз.
— Хайде всички заедно — каза капитан Лен Гай — Дърк Питърз е от нашите… Той в никой случай не би на изоставил, нека не го изоставяме сега и ние!
— Дали ще се съгласи клетникът да дойде при нас в пещерата — забелязах аз, — след като всички научиха тайната, която аз смятах, че е известна само на него и на мен?
По пътя разказах на своите спътници защо в разказа на Артър Пим името на Нед Холт беше променено, а също и по какъв начин научих тази тайна от самия метис. При това, разбира се, не пропуснах да похваля метиса и да го защитя, доколкото беше възможно.
След като изслуша моя разказ, капитан Лен Гай попита:
— Дърк Питърз направи тази изповед само пред вае ли, мистър Джорлинг?
— Да, само пред мене.
— И вие не сте казвал никому?
— Никому!
— Тогава не мога да си представя по какъв начин тази тайна е стигнала до ушите на Гирн…
— Отначало ми минаваше през ума — отговорих аз, — че Дърк Питърз може би се е издал насън и че китоловецът случайно е научил тази тайна. Но след това си припомних следното обстоятелство когато метисът ми описваше кървавата драма на „Гремпъс“ и ми съобщи, че Паркър не бил кой да е, а Нед Холт, той се намираше в моята каюта, на която беше отворено едно странично прозорче… Имам основание да подозирам, че разговорът е бил подслушан от човека, който стоеше на кормилото… и този човек беше не някой друг, а Гирн, който за да слуша по-добре, бе оставил колелото и поради това „Халбран“ едва не се обърна…
— Помня това — каза Джим Уест. — Аз нахоках тогава негодника и го арестувах в трюма.
— И ето, капитане — продължих аз, — от този ден Гирн още повече се сдружи с Мартин Холт, за това ми говори Хърлихърли…
— Съвършено вярно — прекъсна ме боцманът, — понеже Гирн, макар и да мечтаеше да завладее лодката, не умееше да я управлява, и затова се мъчеше да спечели такъв добър учител като Мартин Холт…
— Да, тази е причината — продължих аз, — поради която той е съветвал тъй настойчиво Мартин Холт да разпита метиса за съдбата на брат си, а след това вие вече сами знаете къде и кога той му съобщи ужасната тайна… Мартин Холт просто обезумя, когато научи. Те се възползваха от това и го отмъкнаха… и сега той е с тях!
Всички се съгласиха с мен, че именно така трябва да беше станало. Сега ние имахме пълното основание да се боим, че Дърк Питърз, след като тайната му стана известна, щеше да се намира в такова мрачно настроение, че нямаше да има друг изход, освен да се скрие от очите ни… Щеше ли да се съгласи, ако го намерехме, да се върне пак при нас?
Ние всички заедно излязохме от пещерата и след не повече от час настигнахме метиса.
Щом ни видя, първата му реакция беше да побегне. Най-после Хърлихърли и Френсис успяха да го стигнат и той някак изведнъж се смири и покорно се предаде в ръцете ни. Аз пръв заговорих с него, останалите последваха моя пример. Капитан Лен Гай му протегна ръка. Метисът известно време се колеба дали да я вземе. После, без да произнесе ни дума, тръгна към пещерата. От този ден никой от нас повече не заговори с него за това, което беше станало на „Гремпъс“.