Изведнъж сред цялата тази тълпа диваци настъпило необикновено вълнение. Мъже, жени и деца се разпръснали на всички страни. Няколко диваци дори се хвърлили в своите лодки, сякаш ги застрашавала опасност…
Какво се е случило?
Уилям Гай и другарите му скоро научили причината за тази суматоха. На брега се появило някакво четирикрако животно, хвърлило се върху тълпата островитяни и започнало с настървение да ги хапе, при това животното с пресипнал лай, приличен по-скоро на вой, яростно се хвърляло върху своите жертви и се мъчело да ги хване за гърлото.
А същевременно страшното животно не било голямо и те лесно могли да го убият със стрели или с камъни. Но защо в такъв случай тези многобройни диваци бягали, и не смеели да се защитават срещу нападението му?
Това животно било покрито с бяла козина и англичаните сметнали, че именно този цвят изплашил диваците, които бягали по брега като стадо уплашени овце, с викове „текели-ли“, „анаму-му“ и „лама-лама“.
Колко се учудили Уилям Гай и неговите спътници, когато разбрали, че това животно, което толкова много изплашило туземците, бил Тигър, кучето на Артър Пим.
Бедният Тигър поради мъчителната жажда веднъж вече преживял припадъци от бяс в трюма на „Гремпъс“… А сега, може би по същата причина, той съвсем побеснял… Да, побеснял и се хвърлял върху всички, които му попаднели насреща…
Повечето тсалалци търсели спасение в бягството, следвайки примера на своя вожд Ту-уит и старейшините на Клок-клок. В пристъп на безумен страх те всички напуснали острова, за да не се върнат вече никога!
Тигър успял все пак да ухапе мнозина и скоро сред населението се явили случаи на заболяване от бяс. Тогава настъпил такъв ужас, който не можел да се опише с никакви думи: заболелите от бяс диваци се хвърляли върху своите още незаразени другари и започвали да ги хапят, разпространявайки заразата, а заедно с нея и смъртта. Костите, които намерихме близо до Клок-клок били кости на диваците, които умрели от бяс, и цели единадесет години лежали на това място!
Ето истинската причина, поради която населението на Клок-клок напуснало преди единадесет години остров Тсалал и избягало да търси щастието си на съседните острови на архипелага.
Но как са живели след това през тези дълги години седемте души, които единствени оцелели от целия отряд?
Общо взето живели много по-добре, отколкото могли да се надяват. Те нямало защо да се боят от гладна смърт, защото освен оставените от диваците домашни животни, островът бил богат още с естествените продукти на доста плодородната почва. Само нямало никаква възможност да напуснат остров Тсалал.
Веднъж един от седмината не се върнал в обичайното време в пещерата. Разтревожените му другари отишли да го търсят, но напразно. По всяка вероятност с него се случило някакво нещастие — не било изключено да се бил удавил. С една дума, той не се върнал… и не би могъл да се върне! Това бил Петерсън, лейтенант на „Джейн Гай“, верен другар на Уилям Гай. Излишно е да се казва, колко огорчени били всички от внезапното изчезване на един от другарите им, един от най-добрите!
След това първо нещастие последвали и други. От седемте души, които се спасили след гибелта на „Джейн Гай“, останали само шестима, а не след дълго останали само четирима.
След изчезването на Петерсън били минали само пет месеца, когато изведнъж, в средата на октомври, земетресението преобърнало надолу с главата всичко, на остров Тсалал и в същото време почти напълно унищожило югозападната група острови.
След-два дена към брега, на неколкостотин метра от пещерата, течението довлякло лодка, която била отнесена в морето от западния архипелаг.
Нашите заточеници решили да натоварят тази лодка с толкова провизии, колкото би могла да побере, и след това да напуснат острова, който станал необитаем.
В продължение на два месеца и половина нещастниците плавали по открито море.
Когато провизиите започнали да намаляват, Уилям Гай и другарите му изпаднали в крайно изтощение и двама от тях, Фобс и Лекстън, загинали…
Останалите продължили пътуването още няколко дни; храната съвсем свършила и няколко дни те не били яли нищо. В това време лодката, на чието дъно те лежали неподвижно, се показала пред Халбран Ленд.