А приближаването на зимата все по-силно се чувстваше. Непрестанни мъгли стесняваха хоризонта до невъзможност, и дори с далекоглед не можеше да се види нищо по-далеч от неколкостотин метра. Това обстоятелство беше не само неприятно, но и много опасно и ние трябваше, както се казва, да гледаме с четири очи, за да избегнем сблъскването с плаващи ледове, които, за наше щастие, се движеха много по-бавно от „Паракута“. Трябва да отбележа още, че южната страна на небето често се осветяваше от широки светли ивици по време на полярните сияния.
Температурата се понижахте доста чувствително и най-после спадна до 5° под нулата.
Най-после, след две денонощия, мъглата се разсея и се показа безоблачно небе. Капитан Лен Гай и брат му решиха да се възползват от този случай и колкото е възможно по-точно да определят ширината и дължината на мястото, където се намирахме в това време. Но понеже слънцето едва се вдигаше над хоризонта, то самата операция беше извънредно трудна. Въпреки това те все пак успяха да измерят височината на слънцето и изчисленията дадоха следните резултати: 75°17′ южна ширина, 118° източна дължина.
И тъй, през този ден, 12-и март, „Паракута“ се намираше само на 700 мили от областите на антарктическия пояс.
От този пункт нататък, проливът, който силно се стесняваше към 77-ия паралел, отново започна да се разширява на север. Даже с далекогледи не можеше да се види суша на изток. За нас това беше много печално откритие, понеже течението, поради отдалечеността от двата бряга щеше да стане значително по-бавно, а още по-нататък съвсем нямаше да се чувствува.
През нощта между 12-и и 13-и март след затишието се вдигна доста дълготрайна мъгла. Нова беда за нас, понеже мъглата увеличаваше опасността да се сблъскаме с плаващи ледове, макар че самото появяване на мъглите не беше нещо необикновено за тези места. Нашето опасение, че с разширяването на пролива ще се намали бързината на течението, а следователно и скоростта на движението на лодката, не се потвърди, напротив, лодката сега тръгна още по-бързо — ясно видяхме, че върви много по-бързо от течението.
Така продължи чак до сутринта и ние не знаехме как да си обясним това странно явление. Най-после към 10 часа мъглата започна да става по-рядка в долните слоеве и пак се показа западният бряг — непрекъсната верига от скали, край които бързо се плъзгаше по водата „Паракута“.
По-нататък, на малко повече от четвърт миля разстояние се очертаваше тъмна маса, която се издигаше на 100 метра над брега и имаше обиколка от 400 до 600 метра. Въпреки своята донякъде странна форма, тази грамада в общи черти много приличаше на огромен сфинкс, с повдигнати гърди и протегнати лапи. Той сякаш беше приседнал на задните си крака в позата на онова крилато чудовище, което стояло някога на пътя за Тива.
Но с това не свърши нашето изумление и нови още по-странни явления не само привлякоха вниманието ни, но даже ни накараха да потреперим от страх!
Аз вече казах, че ние с учудване забелязахме, че бързината на движението на „Паракута“ постепенно се увеличаваше и най-после тя се понесе като стрела. Изведнъж желязната котва от „Халбран“, която се намираше на носа на лодката, се откачи от мястото си, като че ли я привличаше някаква непреодолима сила и въжето, с което тя беше привързана, се обтегна до такава степен, че беше готово да се скъса.
— Какво е това? — извика Уилям Гай.
— Режи въжето, боцман, режи по-скоро — заповяда Джим Уест, — или ще се разбием в скалите!
Хърлихърли се хвърли към носа на „Паракута“, за да пререже въжето, но ножът, който държеше в дясната си ръка, изскочи от ръцете му, въжето се скъса и котвата като снаряд полетя към чудната скала.
След това всички железни предмети, които се намираха в лодката: кухненски съдове, оръжие, печката на Ендикот, дори ножовете — полетяха пак нататък а скоро и самата лодка, все така устремно налетя върху брега!…
Но какво означаваше това? Нима ние щяхме да видим всичко това, което аз приписвах на болното въображение на Артър Пим? Не, това бяха напълно естествени физически явления, само че ние ги виждахме за първи път!
Впрочем, ние нямахме време да разсъждаваме върху товари щом излязохме на брега, веднага обърнахме внимание на една доста голяма лодка, изхвърлена от вълните на пясъка.