— Лодката от „Халбран“! — извика Хърлихърли.
Това наистина беше лодката, която Гирн открадна. Тя лежеше на брега в ужасно състояние: обшивката се беше разтворила, дъските се бяха пръснали… С една дума, някаква безформена развалина, която се получава, когато една лодка бъде разбита от буря на някоя скала!
При прегледа на лодката преди всичко ни направи впечатление, че всички железни части от нея бяха изчезнали… Да, всички!
Но на какво се дължеше това?
Силният вик на Джим Уест ни накара да се отдалечим от лодката и да отидем при него.
На земята, по-надясно от лодката, лежаха три трупа: На Гирн, Мартин Холт и на един от фолклендците… От 13-те души, тръгнали заедно с китоловеца, ние намерихме само трима, смъртта на които навярно бе настъпила преди няколко дни. Какво бе станало с останалите десет бегълци? Може би вълните бяха отнесли труповете в морето?
Започнахме да търсим по брега, в дъното на заливчето, между скалите… Нищо не намерихме: нито следи от престояване на брега, нито дори от слизане на него.
— Навярно — каза Уилям Гай, — лодката им се е ударила в някой от плаващите айсберги. Повечето от другарите на Гирн са се удавили, а тези три трупа вълните за изхвърлили на брега…
— Но как да обясним тогава състоянието на лодката? — попита боцманът.
— И особено странно е — добави Джим Уест, — че всички метални части са изчезнали някъде!
— Да — забелязах аз, — като че ли желязото нарочно е извадено от някого…
Оставихме „Паракута“ на двама души да я пазят и тръгнахме навътре в сушата да потърсим няма ли там нещо интересно.
Ние се приближавахме към скалата, която все по-ясно се очертаваше в мъглата. Формата й действително напомняше сфинкс, с пепеляв цвят, сякаш веществото, от което се състоеше тази маса, се беше окислило под влияние на промените в полярния климат.
И изведнъж ми дойде на ум едно предположение, което обясняваше всички наблюдавани от нас странни явления.
— О — извиках аз, — това трябва да е магнит! Магнит с огромна притегателна сила!
Ако беше така, то напълно разбираема ставаше и катастрофата, която се бе случила с Гирн и другарите му. Скалата пред нас не беше нищо друго, освен колосален магнит. Неговата ужасна сила беше изтръгнала от лодката на „Халбран“ всички железни части… Тя накара за изскочат от „Паракута“ всички оръжия, ножове и съдове. Нашата лодка щеше да я стигне същата участ, ако и тя беше обкована с железни гвоздеи и обръчи…
И тъй, трябваше да се предположи съществуването на магнит с грамадна сила, в чиято зона на притегляне бяхме попаднали. Пред очите ни ставаше едно явление, което досега се е срещало само в приказките. Накратко, ето обяснението на наблюдаваното от нас явление, така както го разбирам аз: около полюсите, благодарение на мъглите и облаците, има винаги много електричество, което се проявява между другото в полярните сияния. Напълно допустимо е, желязната маса, близо до пояса, под влиянието на това електричество да придобие магнитни свойства. Скалата, която имаше форма на сфинкс и се намираше пред нас, очевидно беше именно желязна маса, която чрез индукция бе станала извънредно силен магнит. Такова беше обяснението, което ми дойде на ум тогава, и когато го съобщих на своите спътници, всички го намериха доста правдоподобно.
— Аз предполагам, че ние можем без никакъв риск да се приближим към тази скала — каза капитан Лен Гай.
— Навярно — отговорих аз.
Дърк Питърз тичаше пред нас и ние едва успявахме да го следваме. Чудовището растеше, колкото повече се приближавахме. Не мога да опиша впечатлението, което правеше тази действително напомняща сфинкс фигура, която се издигаше самотна сред неизгледна равнина… Когато стигнахме до подножието на скалата, ние намерихме там разни железни предмети, притеглени от магнита. Оръжие, готварски принадлежности, котвата на „Паракута“ бяха прилепнали към скалата. Тук намерихме и всички железни части от лодката на „Халбран“, от обковката на кормилото и гвоздеите.
Магнитът държеше всички тези предмети с такава сила, че беше невъзможно да бъдат откъснати. Хърлихърли се опита да си вземе ножа, но не успя и завика към чудовището, като сви юмрук:
— Ах, ти, крадец такъв!
Освен предметите от „Паракута“ и лодката на „Халбран“, ние не намерихме нищо друго, което всъщност беше напълно разбираемо, понеже никога в тези ширини не бе идвал кораб. Джим Уест ни напомни, че би било неблагоразумно да оставаме по-дълго на Земята на сфинкса, както кръстихме този пункт. Ние не трябваше да губим време, и забавянето с няколко дни можеше да стане причина да зимуваме около ледената стена.