Когато Тереза вдига поглед обратно към нас, сълзите най-накрая рукват от очите й.
— Барут — казва тя.
От устните на жените се откъсват съскане и шепот, изпълват въздуха над главите ни, подобно на ято птици.
— Тишина — нарежда Алегреза. Очите й не се откъсват от жената. — Продължавай.
— Помня, че мъжът ми говореше за муниции, складирани в… мисля, че спомена Арсенала. — Тереза кърши ръце. Знае, че думите й поставят живота й в опасност. Съдържанието на Арсенала е строго пазена тайна.
— И какво по-точно е казал мъжът ти? — питам я.
— Каза, че запасите с барут са пострадали при последното наводнение. Сега почти всичкият е неизползваем. Цели варели. Адмирал Масимо е бесен и е предупредил мъжа ми да не казва на никого. Но когато си пийне, езикът на моя хубостник се развързва също както юмруците му.
Това наистина е много интересно. Барутът е източникът на нашата власт по море. Ако враговете ни разберат за това, целият град ще бъде в опасност.
— Много добре — кимва Алегреза и приближава, за да сложи ръка върху тази на жената. — Заслужи си безопасността. В замяна на твоята тайна ще те приемем в нашата група. — Тя отмята ръка и от ръкава й изскача малък кинжал. Острието проблясва.
Тереза отстъпва назад.
— Какво възнамерявате да правите?
Алегреза се усмихва и обръща острието към светлината.
— Нищо особено. Мъничко убождане по дланта ти. Ето, подай ми ръката си.
Но Тереза се оттегля назад и се притиска към стената.
— Не искам да ме бодете! Аз съм обикновена жена. — Очите й отчаяно пробягват от лице на лице. — Моля ви, пуснете ми да си ходя.
Алегреза прави едва забележимо движение и кинжалът изчезва.
— Успокой се — казва нежно тя. — Можеш да си тръгнеш. Ще решим проблема ти.
От гърдите на Тереза се изтръгва ридание, очите й отскачат към вратата, подобно на очи на хванато в капан животно.
— Благодаря ви, благодаря ви.
Тя се извръща и тръгва нагоре по стъпалата, извеждащи от избата. Стигнала е до последното, когато Алегреза й вика:
— Запомни, Тереза, не споменавай нищо за това, което видя тук.
Тереза изчезва в нощта. Не всички са създадени да бъдат членове на Сегретата. Чудя се дали някога ще я видя повторно.
Възцарява се кратка пауза.
— Ако онова, което чухме, е вярно — започвам, — корабите ни са като кучета пазачи без зъби.
— И Масимо е в беда — казва една от жените, имайки предвид адмирала. — Ако това излезе наяве, вината ще падне върху него. Сигурно именно поради тази причина го пази в тайна — щяхме да разберем, ако беше връчил официален доклад на дожа.
— Но как бихме могли да използваме тази информация — чуди се Алегреза.
Помежду ни се спуска мълчание. Не ми хрумва никаква разумна теория, която да изложа пред останалите. Паулина въздъхва раздразнено:
— Тайната на тази жена не означава нищо! — Очите й са разширени зад обрамчената с тюркоази маска.
Но Грация пристъпва в центъра на кръга.
— Не прибързвай толкова със заключенията, девойко — смъмря я тя. Колко ли тайни е узнала Грация? Колко ли години е членувала в Обществото? Готова съм да се закълна, че е от времето, преди аз да се родя. — Никоя информация не е без стойност. Тази жена е омъжена за войник — част от свят, към който рядко имаме възможност да надникнем. Трябва да изчакаме и да наблюдаваме нашите шахматни фигури. Когато настъпи подходящият момент, ще знаем какъв ход да предприемем.
Алегреза бавно кима.
— В думите ти има мъдрост, сестро. Дори една най-обикновена пионка може да постигне шах и мат. Междувременно трябва да видим как да решим проблема на Тереза. Това трябва да е по-лесно.
— Съгласни сме — изричаме в хор. Една по една изкачваме стълбите, за да поемем към домовете си. Тази вечер е споделена поредната тайна. Поредната загадка чака.
5
Над главите ни пристъпва момиче в ален чорапогащник. Двете с Емилия протягаме вратове, за да видим как балансира на въже, опънато между две забити високо в стените куки. Момичето протяга ръце встрани над твърдата си тюлена пола, докато сатенените му пантофки, в същия цвят като чорапите, се извиват опасно около въжето.
— Не скачай! — вика някакъв шумен мъжага и приятелите му избухват в смях, когато момичето преминава над главите им. Погледите им жадно се впиват в дългите, обути в коприна, крака.