Движа се бавно из градината, търся цветове, чието най-хубаво време е отминало. Коленича до една решетка, покрита с пълзящи растения. Посягам край едно маслинено дръвче и напрягам сили да откъсна стрък от дива роза, прекършен в основата. Ръката ми докосва нещо гладко и хладно и когато поглеждам надолу, откривам кама.
Острието й е забито в стъблото на дървото. Настръхвам от страх, защото разпознавам гравираната със седеф дръжка от полиран палисандър, позлатената извивка на предпазителя. Пръстите ми се свиват около камата и я изтеглят от дървото. Острието проблясва на слънчевата светлина.
Това е оръжието на моя враг. С тази кама Карина се беше опитала да ме прободе в сърцето през онази нощ на лодката. Сигурна съм.
— Какво намери? — Фаустина се е озовала зад мен.
— Дамска кама — отвръщам.
Старата жена вика Бианка и момичето пристига тичешком. Хвърлям поглед към Емилия, но тя е погълната от работата си в другия край на градината и не забелязва суматохата.
— Какво е това, глупачке? — пита Фаустина, сочейки към камата. — Да не е твоя или на някой от слугите? Майтап ли сте си правили?
Бианка поклаща глава.
— Нямаме пари за подобни вещи — отвръща тя. — Освен това мразя остриетата. — Тя ме поглежда с широко отворени очи. — Да не би в градината да са влизали непознати? — прошепва.
Усмихвам й се успокояващо.
— Не ставай глупава. Трябва да я е изпуснал някой от приятелите на баща ми. — Пъхам камата в една кошница с градинарски инструменти. — Ще разбера на кого е и ще му я върна. Връщай се на работа!
Бианка се покланя и хуква обратно към къщата, Фаустина не откъсва очи от лицето ми.
— Как ще разбереш на кого е? — пита ме тя.
— Откъде да знам? — отвръщам нетърпеливо. — Да забравим за това.
Старата жена свива рамене и тръгва да отнесе съдовете от пикника в кухнята. Емилия й помага, като прибира остатъците от храна в празното панерче за хляб. Но аз оставам нащрек. Не мога да изтрия думите на Бианка от съзнанието си. Дали в градината не са влизали непознати? Или духове? Има само един човек, който би могъл да остави тази кама тук. Карина, жената, която се опита да ме убие. Но тя е мъртва, представлява единствено фигура от кошмарите ми. Никой не би могъл да избяга от онази потъваща горяща лодка.
Тръсвам глава и тръгвам след Фаустина и Емилия. В рамката на отворената врата се мярка силуетът на слуга със зачервено от напрежение лице.
— Какво има? — питам го.
— Баща ви — обяснява задъхано момчето. — Иска да отидете в двореца на дожа. Веднага!
Двете с Емилия се споглеждаме озадачено.
— Защо? — хвърля строг поглед към момчето Фаустина.
То се поколебава, после изправя рамене, решено да предаде посланието докрай.
— Принц Халим лично е поискал да бъдете сред момичетата, които сервират на масата. Синьор Дела Скала ми каза да ви предам, че ако не се подчините, последствията ще бъдат сериозни.
Фаустина, Емилия и аз се споглеждаме объркани.
— Но защо аз? Не разбирам.
— Много дъщери на благородници също ще бъдат на разположение — обяснява момчето.
— Този принц Халим ще ни донесе само неприятности — мърмори Фаустина. — Казах го още от самото начало. Какво иска от моята скъпа любимка?
Онова, което ме притеснява, не е опасната репутация на принца. Умът ми агонизира, когато осъзнавам, че заповедта на баща ми ще ме принуди да пропусна срещата със Сегретата. Съзаклятничките няма да са щастливи от този факт.
Дръпвам момчето към себе си и го повеждам към библиотеката на баща ми, далеч от ушите на Фаустина и Емилия.
— Можеш ли да занесеш една бележка до Грация де Ферара от мен? — питам, докато нахвърлям набързо посланието си, после го запечатвам с разтопен восък.
Очите на момчето се разширяват.
— Мога, но ще трябва да платите най-високата ми цена.
— Най-високата ти цена! — повтарям, поклащайки глава. Изваждам няколко монети от джоба си и ги пускам в ръката му. Давам му и бележката.
Момчето хуква надолу по стълбите. Изкрещява последните инструкции за мен през рамо:
— Банкетът е на римска тема! — Няколко секунди по-късно изчезва от поглед, оставило облак прах след себе си. Бързо се обръщам и се втурвам нагоре по стълбите, като спирам за кратко, за да извикам в хола: