Отварям бележката внимателно и я приглаждам с длан. Очите ми бързо пробягват по написаното. От Паулина е.
Скъпа моя Лаура,
Днес не мога да дойда с вас. Много съжалявам.
Знам, че ще избереш идеалната булчинска рокля!
Смачквам листа в длан и пренебрегвайки жегналото ме разочарование, изобразявам усмивка върху лицето си. Паулина знае по-добре от всекиго колко много означава сватбата за мен и колко съм изстрадала, за да стигна до тук. Майка ми и сестра ми са мъртви и днес не могат да бъдат с мен. Очаквах с нетърпение приятелката ми от детинство да ми помогне да избера най-важната рокля в живота си. Дори не ми е дала свястно обяснение! Изтласквам тежките мисли настрани. Паулина сигурно си има основателна причина.
Фаустина внимателно наблюдава лицето ми, прислужницата почуква с нокти по скръстените си пред гърдите ръце.
— Моля, покажете ни откъде да минем — обръщам се към момичето.
Поемаме след него по мрачното мраморно стълбище към етажа, където шивачката приема посетителките си. Фаустина ни е запазила час няколко седмици по-рано.
На нисък диван седи белокоса жена. Около шията й се вие наниз от корал. Облечена е в проста памучна рокля на цветя и в момента поръбва квадрата от златиста коприна, отпуснат в скута й. На средния пръст на дясната й ръка проблясва сребърен напръстник. Гледката ми напомня за часовете, прекарани в плетене на дантели в манастира, преди да бъда призована обратно у дома заради смъртта на Беатриче. Пронизва ме кратка болка, но тъй като жената поглежда към мен и ми се усмихва, емоцията отшумява.
— Добре дошли — казва тя и става.
Фаустина приближава да я поздрави и махва с ръка към мен.
— Виждаш ли какво имах предвид? Красавица е, нали?
— Да, много очарователна.
Не е нужно шивачката да ми се представя. Името й е известно из цяла Венеция: Габриела да Мосто. Шила е сватбената рокля на майката на Роберто, а години по-късно — и тази на Паулина, когато се омъжи за брата на Роберто, Николо.
Вниманието на жената се насочва към мен. Тя протяга ръка и младото момиче, което ни отвори вратата, се втурва да сложи дървена макара в дланта й. Около макарата е навита тънка ролка промазано зебло, разграфено по дължина.
— Ела тук, скъпа — заповядва ми Габриела. Чувствам се неудобно и непохватна в нейно присъствие. Тя леко хваща ръцете ми и ги вдига настрани.
— Стой така — нарежда ми. После опасва метъра около кръста ми, задържа го пред гърдите ми и сбърчила концентрирано вежди, диктува някакви цифри на момичето, което ги записва в една тетрадка. Оставам на място, докато Габриела се прехвърля от рамото към врата и оттам — към талията ми. Най-накрая отстъпва назад и ме оглежда преценяващо от глава до пети. — Дория! — Щраква с пръсти, без да се оглежда наоколо. — Наситено розовото.
Двете с Фаустина се споглеждаме и дойката ми се усмихва окуражаващо. Тя бавно се настанява върху кушетката. Един слуга внася две димящи чаши с ментов чай и чиния с мариновани скариди и ги оставя на масата пред нея. Дойката пъха парченце сгърчена крехка плът в устата си, докато момичето се връща, понесло тежък топ с плат върху протегнатите си напред ръце. Прислужницата благоговейно оставя товара си върху лакирана дъбова маса и Габриела пристъпва до нея.
Шивачката хваща розовата коприна и развива топа. Не мога да се сдържа и приближавам. Това е платът, в който ще се омъжа. Докато развива коприната, Габриела говори:
— Ниско деколте, според мен, и тесни ръкави, по испанската мода. Шапчица от зелена мрежа и може би дори кожа от самур. Набор на кръста. Разбира се, копринен конец за шевовете. — Тя пуска плътната материя и коприната се свлича върху масата като цветен водопад.
— Бих искала да ми направите скрит джоб в подплатата на полата — казвам й.
Фаустина започва да кашля от неудобство, а Габриела накланя глава на една страна. Вероятно не е свикнала с подобни желания.
— Скрит джоб — повтарям. — Настоявам.
Сигурна съм, че тази жена ще ми ушие красива рокля. Но аз също искам да взема участие. Това е роклята, която ще ме отведе в моето бъдеще.
По лицето на шивачката се плъзва усмивка.
— При нашите шевове спокойно можеш да скриеш кинжал в полата си и това по никакъв начин няма да промени линията й.
Откъм кушетката долита въздишка на облекчение.
— Благодаря — казвам.
— Сгодена за първородния син на дожа — продължава Габриела. — Това ще е сватбата на годината.