Брат ми се обръща към чакащия кочияш и му крещи:
— Грижи се за нея!
Мъжът кимва. Бързо излизам навън и се качвам в каретата. Когато кочияшът затръшва вратичката зад мен, лицето на Емилия цъфва на прозорчето. Снаха ми посяга и хваща ръката ми.
— Пази се — заръчва ми. — Знаеш, че те обичаме.
— Нищо няма да ми се случи — уверявам я, чудейки се дали и тя е чула въпросната нова клюка за милия ми Роберто.
Емилия се отдръпва назад, разнася се плясък на камшик. После каретата рязко потегля напред към пристанището. Към човека, който може да промени всичко.
Нареждам на кочияша да ме свали няколко пресечки преди улицата, на която се намира апартаментът на Халим. Не мога да рискувам семейството ми да разбере къде съм ходила. Спускам се надолу по алеите, опитвам да се крия в сенките. Вероятно поради тайнствената природа на посещението ми, често се обръщам и хвърлям поглед назад, но онова маскирано лице е все пред очите ми. Докато завивам зад един ъгъл, забелязвам как крайчеца на някаква пурпурна пола се мярка за миг пред погледа ми. Може да е всеки, но след още три завоя забелязвам полата отново — този път се скрива зад една сергия. Виждам дървена пейка и спирам до нея, преструвайки се, че се опитвам да се ориентирам. Сетивата ми са напрегнати, но повече не виждам роклята.
В Кале деи Албанеси зървам двама тъмнокожи стражи, застанали до една врата. Мъжете са облечени в къси червени сака, издутите им шалвари са напъхани в кожени ботуши. Главите им са увити в зелени чалми, в кожения колан на всеки се вижда затъкнат къс меч. Гъстите бради скриват непроницаемите им лица.
— Тук съм, за да се видя с Халим — информирам ги.
Единият от мъжете се засмива.
— Никой не може да се вижда с принца без разрешение — отвръща на италиански той. — А и Негово величество не е споменавал да очаква посещение от венецианска куртизанка.
Запазвам изражението си непроменено. Наясно съм, че тези мъже не са агресивни разбойници. Слушала съм за османската армия и за образователните и социални привилегии, на които се радват войниците в нея. Това, че ме наричат куртизанка, не е грешка, а добре премерен ход. Другият страж се присъединява към подигравателния смях. Кимва към „Сан Поло“, където живеят и работят повечето венециански проститутки.
— Отдалечила си се от дома си — казва ми той. — По-добре тичай обратно при клиентите.
Навеждам скромно глава.
— Трябва да има някаква грешка — произнасям. — Баща ми е член на Великия съвет на дожа. Сигурна съм, че Халим ще ме приеме, ако разбере, че съм тук. Кажете му… кажете му, че Лаура дела Скала иска да го види.
Мъжете се споглеждат колебливо и започват да си говорят нещо на своя език.
— Точно така — разнася се един глас откъм коридора. Принцът се появява от сенките и застава в колоната от слънчева светлина, която се процежда през отворената врата. — Точно за нея ви говорих.
— Милорд — казвам и правя нисък реверанс.
От вътрешността на апартамента изниква още една фигура и застава до Халим. Фарук.
Гологлавият започва да говори нервно на господаря си, като ме гледа с едва прикрито отвращение.
Принцът махва с ръка.
— Хартията и мастилото могат да почакат — казва, без да откъсва поглед от мен. — Влез, Лаура.
Стражите отстъпват встрани.
Поемам протегнатата към мен ръка на Халим, усещам как пръстите му обвиват моите.
— Благодаря — казвам. Няма представа колко искрена е благодарността ми в този момент.
После ме повежда към скритата тъмнина на покоите си.
24
Никога не съм виждала подобен апартамент във Венеция. Преустроен е. Ароматни облаци се извиват над плитки медни купи и изпълват въздуха с ухание, мраморният под е покрит с плътни килими. Столовете и диваните са избутани до стените, за да се направи място за разпръснатите възглавници. Халим сяда на една от тях с кръстосани крака. Около слепоочията му се вият гънките на стегнат тюрбан от лъскав лен. Шалварите му от надиплена коприна шумолят при всяко движение, два реда дребни копчета опасват двете страни на туниката му без яка. Отгоре — елек от бежова тафта, избродирана със златен брокат. Кръстът на принца е увит в широк пояс, краката му са обути в кожени ботуши. Когато се усмихва, белите му зъби проблясват на фона на златистата кожа.