— Каквото и да си мислиш, Роберто не е виновен за смъртта на сестра ти. Той е благородник и аз го обичам.
При тези думи Халим отваря очи и забива поглед в ръката ми, която продължава да лежи още отпусната върху неговата. Отдръпвам я. Гласът ми преминава в шепот, тъй като внезапно си спомням за съветниците, които ни напуснаха, и се чудя дали някои от тях не подслушват на вратата.
— Никога не би могъл да извърши престъпленията, заради които са го затворили — казвам. — Той е най-благородният мъж във Венеция.
Мълчанието пулсира в стаята. След няколко секунди Халим бавно кимва и в душата ми пламва искрица надежда. Но после той произнася:
— Не.
Бавно отива до вратите и ги отваря. В движенията му няма гняв. Виждаш ли колко малко ми е повлияла историята ти, говори държанието му. Османският принц се е върнал, Халим е изчезнал.
— Не мога да направя нищо — казва той. — Нищо.
Излизам през вратата и се обръщам към него. Но погледът му остава фиксиран върху стълбите — покана да напусна.
— Халим… — правя последен отчаян опит.
Принцът поклаща глава и най-сетне ме поглежда. Кафявите му очи изгарят лицето ми.
— Имам доказателство — изрича той. — Доказателство за онова, което е сторил Роберто. Мъчно ми е за теб, скъпа Лаура. Проявяваш вярност към мъж, който не я заслужава.
При тези думи вратата се затръшва. В продължение на дълъг и болезнен момент гледам втренчено в лакирания махагон. После със залитане слизам по стълбите. Стражите ме проследяват с поглед, докато излизам. Навън очите ми се насълзяват от силната слънчева светлина.
— Беше бързо — отбелязва един от тях.
Над главите ни долавям някакъв шум. Поглеждам нагоре. Халим е застанал на балкона и ме наблюдава.
— На процеса ще видиш колко съм прав — вика ми той. Все едно е посипал над главата ми не думи, а стрели — всяка от тях ми причинява прясна рана.
Отдалечавам се. Подминавам фонтана и пейката.
Не виждам накъде вървя.
25
— Доказателство? — мълвя, докато се лутам из улиците. Не ме е грижа, че хората ме слушат. Кой е той, че да говори за доказателство? Какво знае?
Завивам зад ъгъла и осъзнавам, че се намирам пред официалния вход на Пиомби. Зад тази врата, нагоре по почти безкрайните стълби и коридори, над главите на семейството си, върху мократа слама, поръсена по пода на килията му, лежи Роберто. Дали стражите отново са го били? Не смея да си помисля. Дишам накъсано и повърхностно, облягам се на затоплените от слънцето тухли на стената. Един минаващ търговец на плодове се спира и ми хвърля загрижен поглед, преди да се отдалечи.
Извивам глава назад, за да видя стрелкащите се в небето лястовички. Мисълта, която като червей си беше проправила път в съзнанието ми, продължава да го разяжда. Излъгал ли ме е Роберто? Извръщам се и удрям с длан по стената. Не може да бъде.
Опитвам се да разсъждавам логично, да свържа едно събитие с друго. Не би трябвало Айсим да е в стаята на Роберто. Планът й беше да се срещне със Сегретата. Ускорявам крачка, вдигнала краищата на полите си нагоре. Някакъв уличен актьор ми подхвърля шега и публиката се смее, че една благородна дама е засрамена по този начин. Не ме е грижа. Нуждая се от отговори.
Един слуга ме придружава до частните покои на Алегреза и обявява пристигането ми. Наставницата ми стои до позлатен бюфет, върху който е поставена Стойка за птички, на чиито пръчки гукат два гълъба. Алегреза ми прави знак да седна и аз се отпускам върху Дамаската.
— Косата ти се е разрошила — отбелязва тя. Ръцете ми се стрелват към слепоочията ми, затъкват измъкнатите къдрици обратно на мястото им. — Появата без покана не бива да ти се превръща в навик. Но по една случайност този път се радвам да те видя. Имам новина за теб.
О, слава на Бога! Ще помогне ли на Роберто?
Алегреза посяга към копринените гънки на корсета си и изважда оттам един ключ. Обляга се на маса, върху която лежи празна чиния, и отключва едно чекмедже. Пъха ръка вътре, изважда свитък пергамент и го прочита.
— Не позволявай на този мъж да владее мислите ти — предупреждава ме тя.
Усещам как лицето ми се сгърчва.
— Сгодена съм и ще се женя за този мъж, който гние в най-отвратителния затвор на града!
Алегреза поклаща глава: