Повече не мога да мълча.
— Кой би го допуснал? — възкликвам, когато спираме за миг на прага. — Змии в сърцето на Венеция.
33
Тълпата се е пръснала от площада и няколкостотин войници са разположени в краищата му. Градът сякаш е завладян от някакъв чуждоземен враг. Вглеждам се в лицата на всички, покрай които минавам, наполовина очаквайки да зърна Роберто. Но той, разбира се, не може да рискува да се появи. Крие се и аз знам кой може да ми даде информация по този въпрос.
Пресичам моста „Риалто“ и отивам до дома на Алегреза. Последния път, в който бях тук, водачката ни дори отказа да ме погледне, но все трябва да е запазила поне малко от привързаността си към мен. В края на краищата, кой друг, ако не Сегретата, е планирал и осъществил бягството на годеника ми от затвора?
Силно почуквам с чукчето във формата на змия и чакам старата намръщена слугиня да ме пусне да вляза. Тя не се изненадва, че ме вижда, и отваря вратата широко, после отстъпва назад в коридора.
— Обичаш да се появяваш без предизвестие, а?
Алегреза стои в очертанията на отворен прозорец.
Посивялата й коса виси над малката книга в ръцете й. Една позлатена буква меко проблясва.
— Върна се — казва тя, без да се оглежда наоколо. Бавно затваря книгата и се намества в стола си. Подава ми ръка.
Поемам я.
— Дойдох да ви благодаря — казвам.
— За какво? — Алегреза издърпва ръката си от моята.
Внимателно оглеждам лицето й, търся някакъв намек за преструвка. Но тя изглежда истински объркана.
— Роберто е свободен… — казвам.
Алегреза става. Сега лицата ни се изравняват. По-възрастната жена свива рамене.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, Лаура, но Сегретата няма нищо общо с неговото бягство. Годеникът ти е умно момче. — Приближава до една опряна до стената маса и посяга към сребърната кана върху нея. Сипва чай в две гравирани чаши. Подава ми едната. — Сигурно дожът има нещо общо с това.
— Не мисля — отвръщам. — Изглеждаше толкова изненадан, колкото и аз, а сега си плаща цената.
— Какво имаш предвид?
Разказвам й за разигралата се пред очите ми сцена в покоите на дожа. Известно време Алегреза мълчи, отпива от чая си, докато разсъждава върху думите ми.
— Масимо винаги е бил амбициозен — отбелязва накрая, — но дожът е глупак. Сега не е време да фаворизира този или онзи.
— Казах ти, той няма нищо общо с бягството.
— Може би е така — кимва тя. — По-добре си върви, Лаура. И внимавай.
С облекчение установявам, че гласът й е омекнал. Все още не ми е простено заради посещението в манастира, но съм започнала да компенсирам грешката си. Покланям се и се обръщам да си вървя, когато чувам виковете на слугинята:
— Махайте се оттук! Махайте се оттук! Какво си мислите, че правите? Как смеете?
Алегреза рязко ми кимва и ми сочи към отсрещната врата. Шмугвам се зад една муселинена завеса, когато някакъв мъжки глас заповядва:
— Отмести се, дърта вещице.
Надниквам иззад завесата. Алегреза изправя рамене, когато в стаята нахлува група стражи и я заобикаля.
— С какво мога да ви помогна, господа? — пита тя. Любезният й тон е в състояние да смрази дори Лидо.
Мъжете се споглеждат колебливо; после един от тях пристъпва напред и сграбчва Алегреза за ръката. Слугинята шокирано изкрещява и бързо напъхва крайчеца на престилката си в устата си.
Алегреза спокойно поглежда надолу към ръката на мъжа.
— Махни си лапите от мен — процежда тя.
Обзет от неудобство, той бавно я пуска.
— Трябва да дойдете с нас по заповед на Великия съвет — обяснява.
Алегреза се усмихва и кимва.
— И с какво съм навредила на някого?
— Арестувана сте заради убийството на войник.
Убийство? И те ли са свързали Сегретата с проникването в затвора?
— Не знам за какво говорите — казва Алегреза.
— Името му е Силвио.
Алегреза смръщва чело.
Силвио е мъртъв? Значи изобщо не става дума за пазача в затвора, а за съпруга на Тереза, когото бяхме унижили. Няма никаква логика.
— Страхувам се, че все още нищо не разбирам — казва Алегреза. — Какво общо бих могла да имам с някакъв прост войник?
— Това е една от вашите тайни, нали така? — пита стражът. Саркастичният начин, по който произнася думата, кара кръвта да се отдръпне както от лицето на Алегреза, така и от моето.