Махам маската, за да видя по-добре лицето й. Изглежда ужасно. Очите й са зачервени, кожата — прежълтяла. Отслабнала е.
— Разбира се, че ти прощавам. Благодаря ти, че дойде.
— Какво искаш да направим? — пита ме жената с маска на лисица и гласът й потрепва.
Отново тръгвам от човек на човек. Чувствам се безнадеждно неподходяща за ролята на лидер. Как биха могли да уважават жена, която още не е навършила осемнадесет години? Ами ако се изсмеят на плана ми?
— Един Бог знае какво й причиняват — казвам. — Имаме власт и трябва да я използваме. Тайни!
— Каква тайна би могла да освободи Алегреза? — пита Паулина.
— Ключът е Масимо. Той разполага с достатъчно власт да освободи нашата водачка. Помислете, какво знаем за Масимо?
— Барутът… — прошепва лисицата. — Тайната на Тереза.
— Точно така — кимвам, доволна, че мислите ми са споделени. — Ако новината за съсипаните експлозиви излезе наяве, Масимо ще бъде посрамен публично.
— Това е рискован ход — казва жената с котешката маска.
— Ако сме принудени да направим добро чрез публичното обявяване на тази информация, това ще е измяна — отбелязва Паулина. — Враговете ни чакат и истината за лошата защита на Венеция ще стане явна за всички.
Накланям глава на една страна.
— Вярно. Но кое е по-важно? Лоялността към града или тази към мъжа, узурпирал властта? Кой се е бил повече за нас, как мислите?
Внимателно наблюдавам останалите. Невъзможно е да разчета езика на телата им, а израженията им са скрити зад маските. Дори не знам дали Алегреза би одобрила тази тактика. Може би хвърлям последния си зар пред Сегретата.
Останалите жени кимат една по една.
— Аз ще го направя — казва тихо Паулина.
— Кое? — питам я.
— Ще имате нужда от доброволец, който да предаде това послание. Някой, на когото да вярвате.
— Сигурна ли си? Мислех сама да го сторя.
Приятелката ми от детинство свива рамене.
— Разполагам със свободен достъп до двореца на дожа, нали така? Защо да не го използваме? Мога да направя така, че компрометиращо писмо да стигне до точните ръце.
Знам, че омаловажава нещата. Ще изложи себе си на изключително голяма опасност. Ако Масимо открие кой е оставил писмото… Може да загуби контрол, да я завлече пред властите или да си отмъсти хладнокръвно.
— Скоро Алегреза сама ще има възможност да ти благодари — казвам и посягам да хвана ръката на приятелката си. Стискам студените й пръсти.
36
Връщам се обратно вкъщи и се промъквам нагоре по стълбите, за да се скрия в стаята си. Без особен ентусиазъм вземам наполовина завършената дантела. Колко различни са двата живота, които водя.
Набързо нахвърляхме писмото и Паулина обеща, че ще стигне до получателя си още на следващия ден. Настоях да внимава, но тази вечер в нея забелязах нещо толкова отчаяно, че се страхувам за живота й.
Около десет часа Фаустина надниква през вратата. Старата жена е задъхана от изкачването на стълбите.
— Баща ти се върна — изсъсква тя — и е довел гост със себе си. Очакват теб, брат ти и снаха ти за вечеря.
Въздишам и оставям дантелата. Гост, в този час?
— Не съм гладна — отвръщам.
— Баща ти настоява — възразява Фаустина.
Отваря гардероба и изважда от него една пурпурна кадифена рокля с висока талия и хермелинова подплата. Мисля си дали да не се заинатя, но знам, че това е битка, която не мога да спечеля. Пък и може би гостът е някой от членовете на Съвета. Ако е пиян, мога да науча информация, която да се окаже полезна за Сегретата.
Обличам се бързо, залепям фалшива усмивка върху лицето си и се спускам бързо надолу по стълбите.
Но в мига, в който пристъпвам в стаята, усмивката ми изчезва. Иде ми да се обърна и да избягам.
Пред мен стои ухилен мъж. Устата му е пълна с криви зъби. Раменете му са изгърбени, тънкото му тяло се губи под прекадено големите дрехи. Кожата на лицето е обсипана с мастилено — кафеникави старчески петна.
Винченцо.
— Добър вечер, Лаура — поздравява ме той и в ъгълчетата на устните му се събират мехурчета слюнка. Покланя ми се ниско и подигравателно, преди отново да се изправи — или поне толкова, колкото му позволява изкривеното тяло. Баща ми наблюдава от един ъгъл на стаята, очите му са тъмни като въглени. Емилия изглежда шокирана, а Лизандър — притеснен.