— Наближава война. Във Венеция не е безопасно. Връщам Емилия обратно в Болоня. Както тя вече ти е казала, можеш да дойдеш с нас.
Леко издърпвам ръката си.
— Нещата ще се успокоят — казвам, макар да усещам колко безнадеждно звучат думите ми. — Няма нужда да напускам града.
Брат ми поклаща глава.
— Преди да се подобри, положението ще се влоши. Много. Властта на дожа е като нишка, опъната до краен предел. — Той посяга да ме погали по бузата. — А и Роберто няма да се върне. Всички сме наясно.
Намръщва се и погледът му отскача към входа. Поглеждам през рамо и виждам как Емилия поема след Фаустина към задната част на къщата. Лизандър ме отвежда настрани от каретата.
— Не е само заради цялото това неспокойно положение. Притеснявам се, че Емилия може да се поддаде на въздействието им. Не сме женени от дълго; не искам да се променя към по-лошо.
Простенвам. Веднъж вече сме спорили по този въпрос.
— Как може да си толкова ограничен? — питам го.
— Четох памфлетите. Знам на какво е способна Сегретата.
Не мога да сдържа смеха си.
— Вече ти казах — тези памфлети не са нищо повече от парцали, разпространяващи жестоки лъжи. Само глупак би им повярвал!
Чертите на брат ми се стягат. Помежду ни се е издигнала стена.
— Лизандър — започвам, като го притеглям към себе си. — Радвах се на всеки миг от твоето завръщане, а Емилия вече означава твърде много за мен. Нека не се караме през последните ни минути заедно. Не мога да дойда с вас, но не искам да си тръгваш като непознат.
Нещо в лицето му се променя и той ме прегръща. Когато отново ме пуска, очите му са изпълнени с притеснение.
— Тревожа се за теб, Лаура. Ако не те познавах по-добре, щях да си помисля, че си една от тях.
— И какво, ако съм? Би ли сторил онова, към което призовават памфлетите — да ме предадеш, за да ме изтезават?
Той преглъща:
— Не, разбира се.
Заклела съм се в лоялност към Сегретата, клетва, която веднъж вече съм нарушила. Този път ми е по-лесно. Обичта на брат ми е прекадено важна за мен, за да я загубя.
— Чуй ме, Лизандър. Без тях щях да съм женена за Винченцо. Щях да бъда принудена да родя деца от този мъж. — Виждам как по лицето му се борят емоции. За момент погледът му се отправя обратно към къщата. — За времето, през което съм била част от Сегретата, не съм ги видяла да правят нищо друго, освен добро. Наистина! Стотици хора във Венеция дължат живота и здравето си на тези жени. Те помагат на онези, които нямат собствена власт.
— Трябваше да се сетя — продумва той. — Лаура, в града има закони, които защитават хората. Великият съвет…
— Великият съвет стои върху подвижните пясъци на политиката. Но краката на Сегретата са здраво приковани към скалата на обикновеното достойнство.
Лизандър поклаща глава. Поглежда към мен и в очите му съзирам страх.
— Ела с нас, моля те. Умолявам те, Лаура. Не ме е грижа за Сегретата, нито за Великия съвет, просто искам да си в безопасност! Хората на Масимо ще те убият.
— Животът ми е тук.
— Ако те открият, няма да има живот за тебе.
Той отново е обичният ми брат, погледът му е мек и загрижен.
— Трябва да рискувам.
Чакам го да ми каже, че съм глупачка, но вместо това той отпраща с махване слугата, застанал над един филцов сандък. Отива да вдигне капака и бърка вътре. Изважда малко шишенце, пълно с прозрачна течност. Стиска го в дланта си и скришом ми го подава.
— Скрий го — заповядва ми, — лично ти. И никога не го губи. — Пъхвам малкото шишенце в джоба си, като се старая да не поглеждам надолу към ръката си.
— Какво има вътре? — питам го, без да отмествам поглед от неговия.
— Извлек от бучиниш. Даде ми го един приятел лекар. Малки количества от него могат да се използват като упойващо средство, но приятелят ми ме предупреди, че цялото количество може да убие човек. — Лизандър присвива очи. — Лаура, ако открият, че си… Направи каквото трябва.
Разбирам го и се навеждам, за да го целуна по бузата. Прошепвам в ухото му:
— Смъртта… мъчителна ли ще бъде?
— Не — прошепва в отговор той.
Погледите ни се срещат.
— Благодаря ти — промълвявам, като се опитвам да овладея треперенето на гласа си.
— Кажи на татко довиждане от нас.
После чувам скърцането на чакъла, докато брат ми се отдалечава от мен. Вика Емилия и снаха ми изтичва от къщата. Понечва да се качи в каретата, после се поколебава. Отдръпва се, хуква към мен и силно ме прегръща.