Засмивам се и печеля остър поглед от страна на Грация. Работата на Сегретата рядко е весела.
— Скоро ще сме етърви — казвам на Паулина.
— Не остава още много време! — отвръща тя. — Може би ще отделиш някоя малка стаичка за Николо и мен в твоя дворец.
Докато говори, се усмихва и очите й проблясват като разтопено злато на светлината на свещите. Казва го не за първи път и се чудя дали повторението й е умишлено. Имам чувството, че всеки път, когато се срещнем, не пропуска да подхвърли някой коментар за това как щяла да бъде обезнаследена или да изпадне в бедност. Вярно е, че откакто Роберто престана да се крие, Николо вече не е наследник на баща си, но злъчните шеги на Паулина ме карат да се чувствам неудобно. Не че някога ще бъде бедна, а приятелството ни е по-скъпо от всичките пари на света. Поне за мен.
— Знаеш, че винаги ще сте добре дошли у нас, нали? — питам я.
— Разбира се! — отвръща тя, но продължава да избягва погледа ми.
Алегреза застава в центъра на групата и всички ние, посветени, заклели се във вярност към Обществото, оформяме стегнат кръг около нея. Чудя се дали Тереза ще се появи в уречения час.
— Трябва да обсъдим един важен въпрос — започва Алегреза. — Получихме тайно послание от сестрите ни зад граница, написано с амониеви соли. Утре вечер тук ще пристигне лодка. Заради повишената охрана на пристанището пратеничката им ще слезе на остров Мурано, за да се срещне с наша представителка. — Тя се оглежда из стаята. — Трябва ми доброволка.
Преди да съм отворила уста, Паулина пристъпва напред.
— Аз ще отида.
Но Алегреза поклаща глава.
— Прекадено си неопитна. — Страните на приятелката ми пламват и тя отстъпва назад в кръга. Гласът на Алегреза омеква: — Не бихме искали да пострадаш по какъвто и да било начин.
Погледът на водачката ни се отмества към мен.
— Лаура — казва тя. — Струва ми се, че искаш да кажеш нещо?
Осъзнавам, че пристъпвам напред.
— Мога да помогна, ако искате.
В мига, в който думите излизат от устата ми, си спомням за големия бал с маски, който ще се състои утре вечер из улиците около „Сан Марко“. Нищо чудно, че останалите от групата мълчат — всички искат да танцуват и да се наслаждават на карнавала.
Алегреза кимва одобрително с глава.
— Благодаря ти, Лаура — казва тя. И въпросът е приключен. Когато се обръщам към Паулина, приятелката ми се отдалечава от мен.
Откъм входната врата се разнася приглушено почукване, до нас долита струя хладен въздух. После — звук от стъпки по стълбището и в стаята се появява Тереза. Малко е подранила.
Всички бързо нахлузват маските пред лицата си. Алегреза се превръща в бухал, Грация се трансформира в хитра черна котка. Аз дръпвам своята маска надолу, за да се скрия зад нея, лебедовите пера гъделичкат страните ми, докато завързвам копринените панделки зад главата си. Когато Тереза се оглежда наоколо, установява, че е заобиколена от лица, скрити зад маски.
— Коя си ти и какво те води насам? — пита строго Алегреза.
Тереза се покашля. Синината около окото й е потъмняла като зряло черно грозде.
— Казвам се Тереза — започва тя с разтреперан глас. — Бях поканена тук.
Из стаята започват да се стрелкат погледи, но аз замълчавам. Сега не е моментът.
— Мъжът ми е войник — продължава жената. — Но обича юмруците си прекадено много. — Ръката й отскача към раните върху лицето й. — Казаха ми, че тази вечер може да намеря помощ тук.
— Зависи — отвръща Алегреза.
Останалите жени стоят неподвижно като статуи. Спомням си какво е чувството да бъдеш критично оглеждана от Сегретата.
— Разменяме услуги срещу тайни — обяснява Алегреза. — Имаш ли тайна, която да споделиш?
— Какво имате предвид? — пита Тереза.
Алегреза разперва ръце, гласът й е мек:
— Имаме предвид, че ще ти помогнем, но срещу определена цена.
Тереза бавно поклаща глава:
— Нямам тайни.
Думите й предизвикват кикот из стаята, дори аз се присъединявам към общия смях. Очите на Алегреза се присвиват зад маската.
— Всеки има тайни. Искаш ли да помислиш за момент?
Тереза не откъсва поглед от пода, очевидно се опитва да сдържи емоциите си.
Пристъпвам напред и слагам длан върху ръката й.
— Аз съм тази, която те покани тук — казвам й нежно. — Искам да направя живота ти по-лек, но първо трябва да сториш това за нас. Тайните са навсякъде и онова, което на теб може да ти се струва незначително, е възможно да се окаже въпрос на живот и смърт за някого другиго. Помисли внимателно.