— Готови ли сте да видите града си в пламъци? — подигравателно пита Фарук.
Измервам го с леден поглед.
— Може и да сте купили Масимо, но флотът на Винченцо…
Халим избухва в смях и запраща настрани голото стъбло на хризантемата.
— О, Винченцо! Спасителят на Венеция! Де да беше така.
Фарук също се усмихва. Вятърът около нас сякаш замръзва и изведнъж ми просветва. „Дар от приятелите ни“, беше казал Фарук. Повече от един.
Поклащам глава:
— Не — Винченцо не би…
— Ще ми обясни ли някой какво става? — проплаква отново Фаустина.
Халим се усмихва:
— Точно така. Човекът, за който баща ти искаше да те омъжи, мъжът, когото смяташ за стар глупак. Когато вдигна флаг на мачтата, това ще бъде сигнал за него. И ще обърне топовете си срещу венецианския флот. Корабите на дожа, въоръжени единствено със съсипан барут, ще пламнат за миг. — Принцът доближава лице до моето; едва си налагам да не се отдръпна назад. — И ти не можеш да направиш нищо, моя Лаура.
Значи Масимо и Винченцо през цялото време са били съучастници. Мечока бе повикал бившия ми годеник именно поради тази причина. Снощи са действали заедно на партито — Винченцо ме беше примамил на една страна, докато Масимо бе осигурил виното с опиата. Не е тайна колко ненавиждам Винченцо. Но чак да е в състояние да стори нещо подобно? Немислимо е.
Войникът ни държи на мушка с меча си, докато Халим кръстосва из палубите и организира хората си. Вдигат се знамена, дава се сигнал на останалите кораби от флота. Моряците притичват напред-назад, подготвят се за битка. Когато Халим минава наблизо, не се сдържам и му извиквам:
— Значи сестра ти не означава нищо за теб, така ли?
Той се усмихва, но в очите му блести единствено гняв.
— Грешиш. Тя предаде плановете ни. До този момент я обичах.
— Искала е да запази честта и на двете ни страни — възразявам.
Халим изсумтява:
— Това е война. Честта е абстрактно понятие. Съществуват само победата и поражението.
— В такъв случай се надявам да вкусиш от второто.
Халим посочва с вирната брадичка към нещо зад рамото ми и аз се обръщам, за да видя как венецианският флот се носи към нас, готов да прогони османците.
— Скоро ще видим — отбелязва принцът.
Дългите венециански галери са разположени ниско върху водата. Платната им се издуват, златните флагове се веят на върховете на мачтите. Палубите са претъпкани с хора — офицери, войници, моряци.
Някъде отзад зървам корабите на Винченцо. Всеки от тях е с по три мачти; платната с неговия герб плющят на вятъра. Докато си проправят път сред морето, водата около тях се надига и пени. Засега надделяват числено над венецианските кораби.
Устата ми пресъхва. Хората на дожа са хванати в капан между един предател и един луд. Докато гледам как корабите напредват във формация, стомахът ми се свива на топка. Винченцо лесно може да бъде подкупен, но изобщо не съм сигурна за хора като Халим. Трябва да намеря начин да отвърна на удара.
Обръщам се, като внимателно изтривам гнева от лицето си. Няма нужда да се притеснявам; принцът вече не мисли за мен.
— Вдигнете червения флаг! — крещи той, като ме изблъсква от пътя си. Застава в края на палубата между две въртящи се оръдия. Мъжете почистват гърлата им и поставят железните гюлета в тях.
— Ще умрем ли, Лаура? — пита с треперещ глас Фаустина.
— Не и ако мога да го предотвратя.
Един моряк дръпва някакво въже, извива врат назад да погледне към небето, флагът на Халим се развива и заплющява, после бавно започва да се издига по мачтата.
Това е, мисля си. Битката започва.
Докато въжетата се стягат и връзват, платната улавят вятъра и корабите поемат по водата. Целият флот се раздвижва. Откъм задната палуба се разнася тропот на нозе, крещят се инструкции — добре трениран екипаж в действие.
Когато приближаваме на около сто ярда, Халим ми подава ръка.
— По-добре да се хванеш за нещо.
Не я поемам и той изкрещява заповед. Изведнъж платната рязко се събират и носът на кораба се накланя на една страна. Залитам към Фаустина и двете се пързаляме по палубата. Когато се изправям на крака и помагам на бавачката си, забелязвам, че се движим успоредно на първия от венецианските кораби. Халим отново крещи нещо и мъжете насочват топовете към съгражданите ми.
— Моля ви! — чувам вика си. — Не го правете!