Промъкнах се през вратата на библиотеката, снабдена с електронна брава, и се насочих към един от ъглите в задната част на залата, където държаха книгите по география и пътеводителите. Точно както очаквах, заварих Лиса седнала на пода, опряла гръб в най-близкия шкаф с книги.
— Здравей — рече тя, като вдигна очи от разтворената върху коленете й дебела книга. Отметна от челото си няколко кичура от светлорусата си коса. Гаджето й Кристиан лежеше на пода до нея, опрял глава върху едното й коляно. Той ме поздрави с нещо като кимване. Като се имаше предвид колко силна бе някога взаимната ни неприязън, това, с което ме удостои сега, можеше да мине за топла прегръдка. Въпреки че Лиса леко се усмихна, аз долових натрупалите се в нея напрежение и страх през телепатичната ни връзка.
— Вече си научила, нали? — отбелязах аз, седнах до тях и кръстосах крака.
Усмивката й се стопи, а страхът и безпокойство в нея се усилиха. Бях благодарна, че телепатичната ни връзка ми помагаше да я защитавам по-добре, но точно сега не се нуждаех от допълнително усилване на собствените ми тревожни чувства.
— Ужасно е — промълви тя и потръпна. Кристиан се размърда и сплете пръсти в нейните. Стисна ръката й, а тя веднага му върна жеста. Тези двамата бяха толкова влюбени един в друг, такава захаросаност се точеше помежду им, че всеки път, след като съм била около тях, имах желание да си измия зъбите. Макар че точно сега и двамата бяха унили, несъмнено заради новините за ужасното клане. — Разправят, че… че са били шестима или дори седмина стригои. И че хора са им помогнали да пробият защитата.
Облегнах глава на шкафа за книги. Новините наистина се разпространяваха адски бързо. Внезапно ми се зави свят.
— Вярно е.
— Наистина ли? — попита ме Кристиан. — Аз пък си помислих, че е само всеобща параноя.
— Не… — Едва сега ми хрумна, че всъщност никой не знаеше къде съм била днес. — Аз… аз бях там.
Очите на Лиса се разшириха. От нея към мен се преля вълна от страх и шокираща изненада. Дори и Кристиан, който обикновено се правеше на голям умник, доби мрачно изражение. Ако новините не бяха толкова ужасни, щях да изпитам садистично удоволствие, че съм разклатила невъзмутимостта му.
— Шегуваш се — подхвърли той, ала с неуверен тон.
— Аз пък си мислех, че си на изпита ти за пазител — заговори Лиса.
— Точно така беше по програма — потвърдих. — Просто се оказа, че съм попаднала на неподходящо място в неподходящо време. Пазителят, който трябваше да проведе изпита, живееше там. Двамата с Дмитрий влязохме вътре и…
Не можах да довърша. Картините на кръв и смърт, изпълващи къщата на фамилията Бадика, отново нахлуха в главата ми. По лицето на Лиса се изписа загриженост, която се предаде и по връзката ни.
— Роуз, добре ли си? — попита тихо.
Лиса беше най-добрата ми приятелка, но не желаех да разбере колко силно ме бе изплашила и покъртила цялата история. Исках да изпитвам само ярост.
— Добре съм — процедих през стиснати зъби.
— Как беше там? — не се сдържа Кристиан. Тонът му издаваше любопитството, което го глождеше, макар че се прокрадваше и нотка на вина — сякаш съзнаваше, че не е редно да проявява такъв оживен интерес към нещо толкова ужасно. Ала не бе успял да се сдържи. Всъщност липсата на контрол над импулсивността ми бе едно от нещата, по които си приличахме.
— Беше… — Поклатих глава. — Не ми се говори за това.
Кристиан понечи да отвори уста, за да протестира, но Лиса прокара пръсти през лъскавата му черна коса. Нежното предупреждение го накара да замълчи. Между нас се възцари неловка тишина. Четейки мислите на Лиса, разбрах, че тя отчаяно се чуди как да смени темата.
— Казват, че това ще обърка коледните свиждания — продължи Лиса след кратка пауза. — Лелята на Кристиан ще му дойде на гости, но повечето от мороите не смеят да пътуват и предпочитат децата им да останат тук, на сигурно място. Всички са ужасени, че върлува банда от стригои.
Не се бях замислила за подобни последици от нападението над фамилията Бадика. До Коледа оставаше само една седмица. По това време на годината обикновено започваха многобройни пътувания в света на мороите. Учениците се прибираха по домовете си, за да прекарат празниците с родителите си, но се случваше и обратното — родителите да пристигнат в кампуса, за да се видят с децата си.