Отвори вратата и изчезна в мрака и студа. А аз се обърнах и се приближих до Дмитрий.
Също като останалите новаци от дампирите, аз прекарвах половината от всеки учебен ден в различни тренировки за пазители, в които усъвършенствах бойните си умения или изучавах всичко за стригоите и методите за защита от тях. Начинаещите също така понякога имаха практика след часовете, но аз бях по-особен случай.
И досега не се разкайвам за решението си да избягам от академията „Св. Владимир“. Виктор Дашков се бе превърнал в истинска заплаха за Лиса. Но нашата прекалено проточила се ваканция си имаше своите горчиви последици. След като бях отсъствала цели две години, сега бях безнадеждно изостанала с учебната програма от съучениците си, затова ръководството на академията „Св. Владимир“ реши да се занимавам с практически упражнения както преди, така и след часовете.
С Дмитрий.
Но малцина знаеха, че тези упражнения ме учеха също и как да избягвам изкушенията. Като оставим настрани увлечението ми по него, аз се учех доста бързо и с негова помощ вече настигах връстниците си, които сега се обучаваха в горните класове.
Видях, че не беше с палто, и се досетих, че днес ще се занимаваме вътре, което беше добра новина за мен. Навън беше дяволски студено. Но вълната на радост, която ме заля, не можеше да се сравни с щастието, което изпитах, когато видях какво точно бе подготвил той в една от тренировъчните зали.
Покрай стената в далечния край на залата бяха подредени чучела, които удивително приличаха на живи. Не бяха от онези грозните по полигоните за стрелба, натъпкани със слама, които мязаха повече на чували от зебло. Не, сред тези тук имаше макети на мъже и жени, облечени с ежедневни дрехи, с гумена имитация на кожа, дори с очи и коси с различни цветове. А лицата им изразяваха различни емоционални състояния — от щастливи до изплашени или гневни. Досега неведнъж бях тренирала с тези чучела, докато заучавах практически похвати за юмручни удари и ритници. Но не бях тренирала върху тях с оръжието, което сега Дмитрий държеше в ръката си — сребърен кол.
— Жестоко! — възкликнах аз.
Беше идентичен с онзи, който бях намерила до къщата на фамилията Бадика, с дръжка в единия край, почти като ефес на сабя, но без излишни украшения. Всъщност доста приличаше на голям кинжал, само че вместо плоско острие беше с кръгло сечение и връх, заострен като шиш за лед. Цялата дължина на това оръжие беше малко по-къса от предмишницата ми.
Дмитрий се облегна спокойно на стената, с онази небрежна поза, която винаги заемаше с удивителна лекота, въпреки че бе висок почти два метра. С едната си ръка подхвърли сребърния кол. Той се завъртя няколко пъти във въздуха и преди да падне, Дмитрий го улови за дръжката.
— Моля те, кажи ми, че днес ще се науча как да правя това — заговорих го аз.
В черните дълбини на очите му припламна развеселена искра. Помислих си, че понякога навярно не му е лесно да запазва сериозното си изражение, когато съм около него.
— Ще си щастлива, ако днес въобще ти позволя да го подържиш — заяви той. Отново подхвърли сребърния кол нагоре. Проследих го с копнеж. Понечих да изтъкна, че вече съм държала сребърен кол, но осъзнах, че подобни аргументи няма да ме доведат доникъде.
Вместо това пуснах раницата си на пода, смъкнах палтото си и скръстих ръце очаквателно. Широките ми панталони бяха стегнати с колан на кръста, а горнището ми беше с качулка. Бях готова за всичко.
— Сигурно ще ми кажеш как се борави с него и защо трябва да съм много внимателна, когато го използвам — подхвърлих аз.
Дмитрий спря да подхвърля сребърния кол и ме изгледа учудено.
— Хайде, стига — засмях се. — Не смяташ ли, че вече съм научила как действаш? Тренираме заедно почти три месеца. Ти винаги ми говориш за безопасността и отговорността, преди да направя каквото и да било.
— Разбирам — кимна той. — Е, предполагам, че всичко ти е ясно. Продължавай с урока. Аз ще изчакам ето там, а ти ще ме повикаш, когато отново имаш нужда от мен.
Той прибра сребърния кол в кожения калъф, висящ на колана му, преди да се облегне удобно на стената, пъхнал ръце в джобовете си. Аз зачаках, решила, че само се шегува, но тъй като Дмитрий не каза нищо повече, осъзнах, че е говорил съвсем сериозно. Свих рамене и заизреждах това, което ми бе известно за този вид оръжие.
— Среброто има мощно влияние върху всяко магическо създание, тъй като може да лекува или наранява, ако вложиш достатъчно сила в него. Тези сребърни колове всъщност са с толкова здрави ядра, защото при изковаването им са участвали четирима различни морои и всеки от тях е приложил магията на всеки един от четирите основни елемента. — Намръщих се, като внезапно се досетих за нещо. — Е, с изключение на петия елемент — духа. Така че тези колове са свръхзаредени и затова са единственото оръжие, с което могат да бъдат побеждавани стригоите, без да се обезглавяват. Но за да ги убиеш, трябва да ги пронижеш право в сърцето.