Колкото повече я слушах, толкова повече я харесвах. Накрая не се стърпях и я попитах:
— Ще дойдеш ли с нас в ски курорта?
Тя кимна и като сподави прозявката си, се протегна като котка.
— От векове не съм се качвала на ски. Все не ми остава време. Пазех отпуската си за тази почивка.
— Отпуската? — Изгледах я с любопитство. — Но ти… имаш ли работа?
— Колкото и тъжно да звучи, да — отвърна Таша, макар че не ми се стори особено натъжена. — Преподавам бойни изкуства.
Зяпнах от удивление. Нямаше да съм по-изненадана, ако беше заявила, че е астронавт или телефонна врачка.
Много от членовете на кралските фамилии изобщо не работеха или, ако все пак се занимаваха с нещо, то обикновено бе свързано с инвестиции или друг доходен бизнес, за да се увеличават богатствата на фамилията. Малцината сред тях, които действително работеха, със сигурност не се посвещаваха на бойните изкуства или каквото и да е друга работа, изискваща физически усилия. Мороите притежаваха редица ценни качества: изключително силно развити сетива, като зрение, обоняние, слух, както и силата на магиите си. Но телата им бяха високи и слаби, с деликатни и крехки кости. Освен това слънчевата светлина ги изтощаваше. Е, всички тези неща не биха попречили на някого да стане боец, но все пак би било сериозно предизвикателство. С течение на времето сред мороите се бе утвърдила идеята, че най-добрата тактика е добрата защита, и повечето от тях избягваха физическите конфликти. Те се криеха в добре укрепени места, като Академията, като винаги разчитаха на по-силните и по-издръжливи дампири да ги пазят.
— Как ти се струва, Роуз? — попита ме Кристиан, явно развеселен от изненаданата ми физиономия. — Смяташ ли, че ще можеш да я победиш?
— Трудно е да се каже — отвърнах.
Таша ми се усмихна закачливо.
— Много си скромна. Виждала съм на какво сте способни вие, пазителите. Докато за мен това е само хоби.
Дмитрий се засмя.
— Сега ти си тази, която скромничи. Би могла да водиш половината от класовете в Академията.
— Едва ли — възрази тя. — Би било доста неудобно да те победят група тийнейджъри.
— Не мисля, че ще се стигне дотам — рече той. — Не съм забравил как подреди Нейл Шелски.
Таша завъртя очи.
— Да плисна в лицето му съдържанието на чашата си не беше кой знае какво постижение… ако не броим щетите по костюма му. А всички знаем колко държи на дрехите си.
И двамата се засмяха като на някаква своя шега, която ние, останалите, не можехме да проумеем, но аз ги слушах разсеяно. Повече ме интересуваше ролята й в схватката със стригоите.
Самоконтролът, който с толкова усилия се опитвах да си наложа, най-после рухна.
— Кога се научи да се биеш? Преди или след като се случи това с лицето ти?
— Роуз! — изсъска Лиса.
Но Таша не изглеждаше разстроена. Нито дори Кристиан, макар че той обикновено се чувстваше крайно неудобно, когато се заговореше за нападението на родителите му. Тя ме изгледа замислено. Напомни ми за погледа, с който понякога ме гледаше Дмитрий, когато се случваше да го изненадам с нещо, заслужаващо одобрението му.
— След — отвърна тя на въпроса ми. Но не сведе очи, нито ми се стори смутена, макар че забелязах как лицето й се натъжи. — Какво знаеш за случилото се?
Погледнах към Кристиан.
— Само основното.
— Разбирам — кимна Таша. — Знаех в какво се бяха превърнали Лука и Мойра, но все още не бях подготвена. Нито душевно, нито психически и емоционално. Дори ми се струва, че ако се наложи отново да преживея всичко, пак няма да съм подготвена. Но след онази нощ се вгледах в себе си, фигуративно казано, и осъзнах колко съм беззащитна. През целия си живот дотогава се бях осланяла на пазителите да ме защитават, да поемат цялата грижа за мен. Но с това не искам да кажа, че пазителите не са способни. Както вече заявих, ти вероятно ще ме победиш в директна схватка. Но те — Лука и Мойра — повалиха двамата пазители, преди да осъзнаем какво става. Не им позволих да вземат Кристиан, но бях на косъм от провала. Ако другите не бяха пристигнали, щях да съм мъртва, а той… — Млъкна и се намръщи, преди да продължи. — Реших, че не искам да умра по този начин, не и без да окажа реална съпротива, без да сторя всичко, което е по силите ми, за да защитя себе си и тези, които обичам. Затова изучих всякакви техники за самозащита. А не след дълго се оказа, че не съм добре приета в тукашното висше общество. Затова се преместих в Минеаполис, където се изхранвам, като обучавам други на методите на самоотбрана.