Выбрать главу

— А помниш ли кога е рожденият ти ден?

— Разбира се, че го помня. Защо ме питате такива глупости? Да не сте изгубили картона ми?

Доктор Оленски въздъхна уморено и се отдръпна, като взе със себе си източника на дразнещата светлина.

— Мисля, че е наред — чух я да казва на някого. — Но искам да остане тук през целия ден просто за да съм сигурна, че няма сътресение на мозъка. И настоявам да не влиза в нито един от часовете на пазителите.

През целия ден ту се унасях в сън, ту отново изплувах, защото доктор Оленски все ме будеше, за да прави някакви тестове. Даде ми торбичка с лед и ми каза да я притискам към лицето си. А когато приключиха учебните часове в Академията, тя реши, че вече съм достатъчно добре и мога да си вървя.

— Както е тръгнало, Роуз, май ще трябва да ти издам постоянна пациентска карта. — На лицето й се появи лека усмивка. — Като изключим страдащите от хронични заболявания, като алергия и астма, не мисля, че има друг ученик, с когото се виждам толкова често напоследък, при това за толкова кратък период от време.

— Благодаря — рекох, макар да не бях съвсем сигурна, че желаех тази чест. — Значи нямам сътресение на мозъка?

Тя поклати глава.

— Не. Е, все пак няма да се разминеш без малко болка. Преди да си тръгнеш, ще ти дам нещо против болките. — Усмивката й помръкна и тя внезапно придоби нервно изражение. — Но, честно казано, Роуз, мисля, че най-вече е пострадало, ами, лицето ти.

Рипнах от леглото.

— Какво значи „най-вече е пострадало лицето ми“?

Тя ми посочи с ръка огледалото над умивалника в другия край на болничната стая. Изтичах дотам и се взрях в отражението си.

— Кучка!

Пурпурни петна покриваха горната част на лявата половина от лицето ми, особено около окото. Отчаяна, аз се извърнах отново към доктор Оленски.

— Нали това скоро ще се разсее? Ако държа торбичката с леда отгоре?

Тя отново поклати глава.

— Ледът може да помогне… но се опасявам, че за известно време ще трябва да се примириш с насиненото си око. Вероятно утре сутринта ще е най-зле, но след около седмица синината ще избледнее. И не след дълго отново ще бъдеш както преди.

Напуснах клиниката замаяна от мисълта, че нищо повече не може да се направи с последствията от удара по главата ми. След една седмица синината щяла да избледнее! Как можеше доктор Оленски да говори така спокойно за това? Не осъзнаваше ли какво се бе случило? Щях да изглеждам като мутант навръх Коледа и през повечето време от екскурзията до ски курорта. Око ми бе насинено. Имах чудовищно насинено око.

И го дължах на майка си.

Глава 7

Бутнах ядно двукрилата врата, водеща към спалното помещение на мороите. Зад мен се виеше снежна вихрушка, а неколцината мотаещи се на партера се загледаха в мен при влизането ми. Не бе изненадващо, че някои от тях останаха вторачени в лицето ми. Преглътнах мъчително и се опитах да остана спокойна. Всичко щеше да е наред. Нямаше смисъл да се паникьосвам. Новаците през цялото време ходеха с рани. Всъщност рядко се случваше да не бъдеш с рана. Не можеше да се отрече, че синината ми си личеше отдалече, но щях да го преживея, докато ми мине, нали? Пък и едва ли всички щяха да знаят как съм се сдобила с нея.

— Хей, Роуз, вярно ли е, че майка ти те фраснала по физиономията?

Застинах. Познавах отнякъде това презрително и подигравателно сопрано. Извърнах се бавно и се втренчих в наситено сините очи на Мия Риналди. Русата й къдрава коса обрамчваше лицето й, което би могло да мине за приятно, ако не беше злобната и самодоволна усмивка.

По-малка с една година от нас, Мия се впусна във война срещу Лиса (което, естествено, означаваше и с мен). Залогът беше коя ще успее да съсипе живота на другата — война, която, трябва да добавя, започна именно тя. Това включваше отмъкването на бившето гадже на Лиса от Мия, независимо от факта, че в крайна сметка Лиса реши, че не го иска, както и разпространението на всякакви слухове.

Все пак не можеше да се отрече, че омразата на Мия не беше изцяло неоправдана. Андре, по-големият брат на Лиса, който загина при същата автомобилна катастрофа, която технически „уби“ и мен, се възползвал най-гадно от Мия, още когато била първата си година в Академията. И ако сега не се държеше като истинска кучка, бих могла да изпитвам жал към нея. Той постъпил зле с нея и макар че разбирах озлоблението й, не смятам, че беше честно от нейна страна да си го изкарва на Лиса по този начин.