— И така — довърших вместо нея, — ти смяташ, че този загадъчен младеж може би също е владеел магията на духа. — Тя кимна. — Защо не се свържеш с него? Защо не го потърсиш?
— Защото няма никаква информация за него! Било тайна. Има и други, които са не по-малко странни. Като този, който изсмуквал енергията на останалите. Тези, които били наблизо, губели сили и всичките си способности. А накрая измирали. Има още един, който можел да спира всичко, което лети във въздуха, като например предмети, запратени срещу него. — От възбудата лицето й светна.
— Но той може да е специализирал с елемента въздух — изтъкнах аз.
— Да, възможно е — съгласи се Лиса, а аз долових как в нея се надига вълна на любопитство и възбуда. Тя отчаяно искаше да повярва, че съществуват и други като нея.
— Кой знае? — усмихнах се аз. — Мороите също пазят свои загадки като Розуел2 или Зона 513.
Истинско чудо е, че и мен не ме изучават някъде, за да разберат естеството на нашата връзка.
Замисленото настроение на Лиса отново се промени и стана закачливо.
— Понякога ми се иска да надникна в твоя мозък. Например ще ми се да разбера какво изпитваш към Мейсън.
— Той ми е приятел — заявих аз решително, изненадана от рязката смяна на темата. — Това е всичко.
Тя цъкна с език.
— Ти си свикнала да флиртуваш с всяко момче, което ти попадне.
— Хей! — възмутих се аз. — Не съм чак толкова лоша.
— Добре де… може би не си. Само че напоследък май не се интересуваш от мъже.
Интересувах се от мъже… или по-точно само от един мъж.
— Мейсън наистина е готин — продължи Лиса. — И е луд по теб.
— Така е — съгласих се. Замислих се за Мейсън, за онзи кратък момент, когато си помислих, че е секси. Беше пред класната стая, преди Стан ме изгони от часа. Освен това Мейсън наистина беше забавен и двамата се разбирахме чудесно. Никак не беше за изхвърляне и от него би излязло страхотно гадже.
— Вие двамата си приличате. Все правите това, което не бива.
Засмях се. И това беше вярно. Спомних си настървеността на Мейсън да изтреби всички стригои на този свят. Аз може би все още не бях готова за това, въпреки избухването ми в колата на връщане от къщата на фамилията Бадика, но донякъде споделям безразсъдството му. Може би е време да му дам шанс, помислих си аз. Беше забавно да флиртувам с него, пък и бе изминало доста време, откакто се бях целувала с някого. Дмитрий караше сърцето ми да се свива… но, не, между нас нямаше нищо.
Лиса ме наблюдаваше преценяващо, сякаш знаеше какво си мисля — е, като оставим настрани всичко онова за Дмитрий.
— Чух Мередит да казва, че си голяма идиотка, след като не се хващаш с него. Добави още, че това било, защото си въобразяваш, че си прекалено добра за него.
— Какво! Това не е вярно.
— Почакай де, не съм го казала аз. Както и да е, тя заяви, че смятала да го свали.
— Мейсън и Мередит? — подсмихнах се аз. — Това ще е пълна катастрофа. Те нямат нищо общо.
Може и да беше дребнаво, но бях свикнала да си мисля, че Мейсън е луд по мен. Внезапно ме подразни мисълта, че някоя друга може да ми го отнеме.
— Ти го имаш за твоя собственост — пошегува се Лиса, отново отгатнала мислите ми. Никак не е за чудене, че самата тя толкова се дразни, когато чета нейните.
— Само донякъде.
Тя се засмя.
— Роуз, дори и да не е с Мейсън, ти наистина трябва отново да започнеш да излизаш на срещи. Има толкова много момчета, готови на убийство, за да бъдат с теб… при това момчета, които действително си ги бива.
Що се отнасяше до мъжете, изборът ми невинаги е бил от най-сполучливите. В мен отново се надигна желанието да споделя тревогите си с нея. Толкова отдавна се колебаех дали да й кажа за Дмитрий, още повече че тази тайна ме изгаряше отвътре. Докато седях сега с нея, си припомних, че тя е най-добрата ми приятелка. Можех да й кажа всичко и тя нямаше да ме съди. Но също както преди малко отново пропуснах възможността да й кажа какво ме измъчваше.
Лиса погледна часовника и скочи внезапно от леглото.
— Закъснявам! Имам среща с Кристиан!
Изпълни я радост, подсилена от малка доза нервно очакване. Любов. Как можеш да я спреш? Преглътнах ревността си, която започна да надига грозната си глава. За пореден път Кристиан ми я отнемаше. Явно тази вечер не ми бе писано да разтоваря поне част от душевното си бреме.
2
В Розуел в щата Ню Мексико през 1947 г. са открити крайно подозрителни следи, вероятно с извънземен произход. Всичко бива забулено в тайна от военните. — Б.пр.
3
Зона 51 — база на Американските военновъздушни сили в щата Невада, доскоро свръхсекретна, за нови авиационни технологии и разузнавателни самолети. — Б.пр.