Двете с Лиса напуснахме спалното помещение и тя се затича напред, като преди това ми обеща да се видим на следващия ден. Аз се отправих обратно към нашите спални. Щом влязох в стаята си, първата ми грижа бе да отида до огледалото. Изстенах, като видях лицето си. Увлечена в разговора с Лиса, почти бях забравила за целия инцидент с майка ми. Взрях се по-отблизо. Може би беше твърде самоуверено, но знаех, че изглеждам добре. Носех сутиен размер С и имах тяло, желано от много момчета в едно училище, в което повечето момичета бяха кльощави като супермодели. И както вече отбелязах, лицето ми също си го биваше. Обикновено се класирах с оценка девет от десет възможни, а когато се нагласях, и десетката не ми мърдаше.
Но днес? Да. Днес на практика бях под нулата. Няма що, добре се бях разкрасила за предстоящата ски ваканция.
— Мама ме наби — осведомих отражението си, а то ме изгледа със съчувствие.
С въздишка реших, че е най-добре да си легна. И без това тази вечер не ми се правеше нищо, а може би малко повече сън щеше да ускори излекуването ми. Поех надолу по коридора към банята, където измих лицето си и разресах косата си. Като се върнах в стаята си, се пъхнах в любимата си пижама и допирът на мекия вълнен плат малко ме поободри.
Тъкмо стягах раницата си за следващия ден, когато през връзката ми с Лиса ме заля вълна от емоции. Свари ме неподготвена и не ми остави шанс да се противопоставя. Все едно че ме повали ураганен вятър и аз изведнъж престанах да гледам в раницата. Бях „вътре“ в Лиса и пряко присъствах в нейния свят.
И тогава нещата станаха доста смущаващи.
Защото Лиса беше с Кристиан.
И двамата бяха много… разгорещени.
Глава 8
Кристиан я целуваше. И, о, това се казваше целувка! Не си губеше времето. Беше от онези целувки, които малките деца не бива да виждат. По дяволите, беше от онези целувки, които никой не биваше да вижда, още по-малко да го преживява чрез телепатична връзка.
Както вече отбелязах преди, силната емоция в душата на Лиса предизвикваше този феномен — проникването в главата й. Но винаги, винаги досега беше вследствие на отрицателна емоция. Или беше разстроена, или разгневена, или най-малкото депресирана. И тогава всички тези чувства достигаха до мен. Но този път? Тя не беше разстроена. Беше щастлива. Много, много щастлива. О, Боже. Трябваше да се измъкна от всичко това. Лиса и Кристиан се бяха усамотили на тавана над параклиса на Академията или, както обичах да го наричам, тяхното любовно гнездо. Мястото беше убежище за двамата, където в началото ходеха поотделно, когато никой от тях нямаше настроение да общува с останалите и искаше да избяга от света. Накрая решиха да стане общото им скривалище, а едното доведе до другото. Но не подозирах, че след като вече открито демонстрираха връзката си, все още прекарват толкова време там. Може би го правеха по навик, заради доброто старо време.
По всичко си личеше, че празнуваха нещо. Малки благоуханни свещи бяха пръснати навсякъде в това мръсно старо свърталище и изпълваха въздуха с аромата на люляк. Лично аз щях да се чувствам леко изнервена при всичките тези свещи, горящи в толкова тясно пространство, при това претъпкано с леснозапалими кашони и хартии. Но Кристиан навярно смяташе, че би могъл да контролира пламъците, ако евентуално избухне пожар.
Те най-сетне прекъснаха тази влудяващо дълга целувка и се отдръпнаха леко един от друг, за да се погледнат. Лежаха на пода, но под тях имаше застлани няколко одеяла.
Лицето на Кристиан беше открито и нежно, докато съзерцаваше Лиса. Бледосините му очи преливаха от чувства. По начин, съвсем различен от начина, по който ме гледаше Мейсън. В погледа му се четеше обожание, но изражението в очите на Мейсън напомняше на онова, което добиваше човек, когато влезе в църква и падне на колене в пристъп на страхопочитание и преклонение пред нещо, което всъщност не разбира докрай. Кристиан несъмнено боготвореше Лиса по свой начин, но в очите му искреше блясъкът на познанието — чувство, което и двамата споделяха, като се разбираха толкова идеално, че не се нуждаеха от думи, за да го изразят.
— Мислиш ли, че ще отидем в ада заради това? — попита Лиса.
Той се пресегна и докосна лицето й, а пръстите му се плъзнаха по бузата й, шията и надолу до деколтето на копринената й блуза. Тя задиша тежко от това докосване, което, макар да беше съвсем леко и нежно, пробуди в нея силна страст.
— Заради това ли? — Пръстите му си играеха с крайчеца на блузата, сетне се плъзнаха леко под плата.