— Не — засмя се тя. — А заради това. — Посочи с ръка наоколо. — Това е църква. Не бива да правим такива работи, хм, точно тук, горе.
— Не е вярно — възрази й Кристиан. Притегли я нежно да легне по гръб и се наведе над нея. — Църквата е на долния етаж. А това тук е само един склад. Бог няма да има нищо против.
— Та ти дори не вярваш в Бог — смъмри го тя. Ръцете й се спуснаха надолу по гърдите му. Движенията й бяха също тъй леки и предизвикателни, като неговите, и явно събуждаха същия силен отклик у него.
Той въздъхна щастливо, когато пръстите й проникнаха под ризата му и стигнаха до корема му.
— Майтапя се.
— В момента си готов да кажеш всичко — упрекна го тя. Пръстите й докоснаха края на ризата му и я свлякоха от раменете му. Той се измести, така че да може да я съблече докрай, след което се отпусна отново до нея, само че сега гол до кръста.
— Имаш право — съгласи се той. После внимателно откопча едно от копчетата на блузата й. Само едно. След това отново се приведе надолу и устните му се впиха жадно в нейните. Отдръпна се, колкото да си поеме въздух, а сетне продължи, все едно че нищо не се бе случило: — Кажи ми какво искаш да чуеш и ще ти го кажа. — Откопча още едно от копчетата й.
— В момента не се нуждая от думи — засмя се тя. Още едно копче бе разкопчано. — Можеш да ми кажеш каквото искаш… стига да е приятно, стига да е вярно.
— Искаш истината, хм, така ли? Никой не иска да чува истината. Истината никога не е секси. Но ти… — Дойде редът и на последното копче и тогава той разтвори блузата. — Ти си прекалено дяволски секси, за да си истинска.
Думите му бяха произнесени със свойствената му заядлива интонация — негова запазена марка, — но очите му излъчваха съвсем различно послание. Наблюдавах сцената през очите на Лиса, но можех да си представя какво виждаше той в момента. Гладката й бяла кожа. Тънката й талия, изящно изваяните й бедра. Сутиена от бяла дантела. А посредством нейните усещания знаех, че дантелата я дразни, но тя не обръщаше внимание.
Лицето на Кристиан излъчваше едновременно безкрайна нежност и желание. Все едно бях вътре в Лиса, аз усетих как сърцето й се разтуптя, а дишането й се ускори. Емоции, подобни на разтърсващите Кристиан, засенчиха останалите й мисли. А той се измести надолу и легна върху нея. Телата им се притиснаха. Устата му отново затърси алчно нейната и когато устните и езиците им се преплетоха, аз окончателно се убедих, че трябва да се махна оттам.
Защото сега вече разбрах. Разбрах защо Лиса се бе облякла така и защо тяхното любовно гнездо беше осветено от толкова много свещи като витрина на магазин на „Янки Кендълс“4. Това беше. Моментът. След цял месец срещи най-после щяха да се любят. Знаех, че Лиса беше правила секс с предишното си гадже. Не бях запозната с миналото на Кристиан, но не вярвах много момичета да са паднали в плен на дразнещия му чар.
Но от емоциите, бушуващи в Лиса, разбрах, че миналото няма никакво значение. Не и в този миг. В този миг бяха само те двамата и единственото, което имаше значение, бяха взаимните им чувства. Животът на Лиса бе изпълнен с много повече тревоги от всеки друг на нейните години, но в момента бе абсолютно сигурна в това, което правеше. Това бе всичко, което искаше. Това, което искаше толкова отдавна. Да му се отдаде докрай.
А аз нямах право да бъда свидетел на най-съкровения им миг.
Кого се опитвах да излъжа? Не желаех да им бъда свидетел. Никога не ми е доставяло удоволствие да гледам как го правят другите хора, а определено не исках да преживея секс сцена с Кристиан. Все едно виртуално ми отнемаше девствеността.
Но, за Бога, Лиса никак не ми помагаше да изляза от главата й. Нямаше желание да се дистанцира от чувствата и преживявания си. И колкото повече те се засилваха, толкова по-силно ме държаха в плен. Опитах се аз да се дистанцирам от нея. Фокусирах цялата си енергия върху това, да се върна обратно в себе си, концентрирайки се докрай.
Още дрехи изчезнаха…
Хайде, хайде, строго си заповядах аз.
Появи се презерватив… брей.
Ти си самостоятелна личност, Роуз. Върни се в собствената си глава.
Крайниците им се преплетоха, телата им затанцуваха в общ ритъм… Кучи син…
Изскубнах се от нея и се върнах в себе си. Отново се озовах в стаята си, но вече напълно бях изгубила интерес към приготвянето на раницата. Целият ми свят се бе изкривил. Чувствах се странно, като насилена — вече не бях сигурна дали съм Роуз, или Лиса. Освен това отново изпитвах възмущение към Кристиан. Със сигурност не исках да правя секс с Лиса, но у мен се бе загнездила онзи болка, онова объркано чувство, че вече не съм центърът на нейния свят.