Оставих раницата си недокосната, хвърлих се в леглото, обвих тялото си с ръце и се свих на кълбо, опитвайки се да потуша болката в гърдите си.
Заспах много бързо и се събудих доста рано. Обикновено трябваше да ме измъкват с много зор от леглото, за да отида на тренировката с Дмитрий, но днес се изсулих достатъчно рано, за да го изпреваря в гимнастическия салон. И докато го чаках отвън, видях Мейсън да крачи към една от сградите, в които имаше класни стаи.
— Хей — провикнах се, — откога си започнал да ставаш толкова рано?
— Откакто ми се налага да се явявам повторно на изпитите по математика — отвърна той и се насочи към мен. Удостои ме с една от закачливите си усмивки. — Но може би си струва да пропусна днешния час, за да бъда с теб.
Засмях се, като си спомних разговора ми с Лиса. Да, определено бих могла да направя и много по-лоши неща от това, да пофлиртувам с Мейсън и да започна нещо с него.
— Не. Може да си имаш неприятности и тогава няма да имам с кого да се състезавам по ски пистите.
Той завъртя очи, все още усмихнат.
— Аз съм този, който ще ти натрие носа, забрави ли?
— Готов ли си да се обзаложиш на нещо? Или още те е страх?
— Внимавай какво говориш — предупреди ме той, — че може да върна подаръка, който съм ти приготвил за Коледа.
— Ти си ми взел подарък? — Не го очаквах.
— Да. Но ако продължаваш да се заяждаш, мога да го дам на някой друг.
— На Мередит например? — подкачих го.
— Тя не може да се сравнява с теб и ти много добре го знаеш.
— Дори и с насинено око? — попитах и свих устни в гримаса.
— Дори и да си с две насинени очи.
Погледът, който ми хвърли, не беше предизвикателен, нито многозначителен. Беше просто приятен. Приятен, приятелски и заинтересован. Сякаш наистина му пукаше за мен. След целия стрес, който ми се бе насъбрал напоследък, реших, че ми харесва някой да бъде загрижен за мен. А и в момента, когато започвах да се чувствам пренебрегната от Лиса, осъзнах, че ми допада да си имам някой, който ми обръща толкова внимание.
— Какво ще правиш на Коледа? — попитах го.
Той сви рамене.
— Нищо. Майка ми смяташе да дойде, но се отказа в последната минута… нали знаеш, след всичко онова, което се случи.
Майката на Мейсън не беше пазител. Тя беше дампир, която бе избрала да бъде домакиня и да си има деца. В резултат на това той я виждаше доста рядко. Каква ирония, казах си аз, че моята майка беше тук, но със същия успех можеше да е и някъде другаде.
— Искаш ли да си с мен? — предложих му импулсивно. — Аз ще бъда с Лиса, Кристиан и леля му. Ще бъде забавно.
— Наистина ли?
— Много забавно.
— Не те питах за това.
Усмихнах се.
— Зная. Просто ела, става ли?
Той ме удостои с един от галантните поклони, които толкова обичаше.
— Абсолютно.
Мейсън се отдалечи, когато Дмитрий се появи за нашата тренировка. От разговора с Мейсън се почувствах въодушевена и щастлива — нито веднъж не се сетих за насиненото си око, докато бях с него. Но щом видях Дмитрий, внезапно се притесних. Исках да съм перфектна за него и затова, докато влизахме в салона, все се опитвах да се извръщам настрани, за да не вижда пострадалата половина от лицето ми. Докато се тревожех за това, настроението ми помръкна, а заедно с това на повърхността изплуваха и други неща, които ме разстройваха и тормозеха.
Отново отидохме в тренировъчната зала с чучелата. Той ми обясни, че иска да практикувам само движенията, с които се бяхме занимавали преди два дни. Щастлива, че явно нямаше намерение да коментира случилото се с майка ми, аз се заех със задачата, изгаряща от усърдие. Ясно показах на чучелата, какво може да ги сполети, ако се забъркат в схватка с Роуз Хатауей. Знаех, че ревностното ми усърдие беше подклаждано не само от желание да изпълня добре задачата си за днес. Тази сутрин съвсем не можех да контролирам чувствата си, все още пресни и силни след схватката с майка ми и от преживяванията на Лиса и Кристиан, на които снощи бях станала свидетел. Дмитрий седна отзад и само ме наблюдаваше, като от време на време критикуваше техниката ми и предлагаше нови похвати.
— Пуснала си косата си — каза ми той. — По този начин не само блокираш периферното си зрение, но и рискуваш противникът да те улови за нея.