Изкачих се по стъпалата към терасата, където изтупах снега от скиорските си обувки. Тогава ме лъхна някакъв плътен мирис, едновременно пикантен и сладък. Нещо в него ми се стори познато, но преди да го разпозная, един глас внезапно ме заговори от сенките.
— Здрасти, малък дампир.
Стреснах се и чак тогава осъзнах, че някой наистина стоеше на терасата. Някакво момче — морой — се бе облегнало на стената недалече от вратата. Поднесе цигара към устните си и дръпна дълбоко, преди да я хвърли на земята. Стъпка угарката и ми се усмихна. Ето каква беше миризмата, досетих се. На ароматните цигари „Кретек“6.
Спрях и го изгледах предпазливо, скръстила ръце пред гърдите си. Беше малко по-нисък от Дмитрий, но не толкова длъгнест както някои морои. Носеше дълго черно палто — вероятно от безумно скъпа вълна — което му стоеше изключително добре. Елегантните му кожени обувки също издаваха, че не страда от недостиг на пари. Имаше кестенява коса, която явно нарочно бе сресана така, че да изглежда рошава, а очите му бяха или сини, или зелени — нямаше достатъчно светлина, за да определя със сигурност. Доколкото видях, лицето му беше симпатично и реших, че навярно е с няколко години по-голям от мен. Изглеждаше така, сякаш току-що се прибираше от някакъв прием.
— Да? — попитах.
Погледът му се плъзна по тялото ми. Бях свикнала да привличам вниманието на момчетата морои. Но обикновено това не ставаше така очебийно. Пък и обикновено аз не се мотаех в зимна екипировка. Нито с насинено око.
Той сви рамене.
— Просто те поздравих, това е всичко.
Изчаках да каже още нещо, но той само пъхна ръце в джобовете на палтото си. На свой ред и аз свих рамене, като пристъпих две крачки напред.
— Знаеш ли, миришеш готино — внезапно заяви той. Отново се спрях и го изгледах озадачено, от което ироничната му усмивка само стана още по-широка.
— Аз… хм, какво?
— Миришеш готино — повтори той.
— Шегуваш ли се? Цял ден се потя. Сигурно мириша отвратително. — Исках да продължа по пътя си, но у този тип имаше нещо странно завладяващо. Като възбудата, която те обзема, когато летиш с влакче на ужасите. Не го намирах привлекателен сам по себе си, но внезапно се заинтересувах от разговора с него.
— Няма нищо лошо в потенето — заяви той, облегна глава на стената и зарея нагоре замислен поглед. — В този живот някои от най-хубавите неща се случват, докато се потиш. Е, ако се потиш прекалено силно и потта ти е стара и застояла, ще бъде много противно. Но у една красавица? Опияняващо. Ако можеше да подушваш нещата, както го умеят вампирите, щеше да знаеш за какво говоря. Повечето хора се обливат от горе до долу с парфюми. Един парфюм може да е добър… особено ако подбереш такъв, който да подхожда на твоята химия. Но ти специално се нуждаеш от съвсем малко. И ако смесиш около двадесет процента от него с приблизително осемдесет процента от твоята пот… ммм. — Наклони глава на една страна и се вгледа в мен. — Убийствено секси.
Изведнъж си спомних за Дмитрий и неговия афтършейв. Да. Това беше убийствено секси, но със сигурност нямаше да го кажа на този тип.
— Е, благодаря за урока по хигиена — изрекох на раздяла. — Но аз нямам никакъв парфюм и смятам добре да измия тази сгорещена пот от себе си. Съжалявам.
Той извади пакета с цигари и ми предложи една. Пристъпи само една крачка, но за мен бе достатъчно, за да доловя мириса на нещо друго от него. Алкохол. Поклатих глава, отказвайки цигарата, но той си взе една и почука с нея по кутията.
— Лош навик — отбелязах, докато гледах как я палеше.
— Един от многото — отвърна той. Дръпна си дълбоко. — Ти от „Св. Владимир“ ли си?
— Да.
— Тогава, като пораснеш, сигурно ще станеш пазител.
— Очевидно.
Издиша дима, а аз гледах как се издигна в нощта. Независимо дали вампирите имат изострени сетива, или не, цяло чудо беше как сред този ароматен облак от цигарата изобщо улавяше друга миризма.
— Колко ти остава, докато пораснеш? — заинтересува се той. — Може да ми потрябва пазител.
— Ще се дипломирам през пролетта. Но вече съм ангажирана. Съжалявам.
В очите му проблесна изненада.
— Така ли? И кой те е ангажирал?
— Тя е Василиса Драгомир.
— Аха. — На лицето му разцъфна широка усмивка. — Още щом те видях, се досетих, че си от тези, които създават доста грижи. Ти си дъщерята на Джанин Хатауей.
6
Цигари, съдържащи листа от карамфил, кафеени зърна и други ароматни подправки. Димът им е мек, със специфично ухание. — Б.пр.