— Аз съм Роуз Хатауей — уточних. Не желаех да ме разпознават чрез майка ми.
— Радвам се, че се запознах с теб, Роуз Хатауей. — Протегна ръката си в ръкавица, която аз поех след кратко колебание. — Ейдриън Ивашков.
— А каза, че аз създавам доста грижи — промърморих. Ивашков беше кралска фамилия, една от най-богатите и най-могъщите. Те бяха от онези, които си мислеха, че могат да имат всичко, което си пожелаят, и прегазваха всеки, изпречил се на пътя им. Нищо чудно, че беше толкова арогантен.
Той се засмя. Смехът му беше приятен, с богат тембър и почти мелодичен. Напомни ми за горещ карамел, стичащ се от лъжица.
— Удобно, нали? Репутацията на всеки от нас го изпреварва.
Поклатих глава.
— Ти нищо не знаеш за мен. А аз съм чувала само някои неща за твоята фамилия, но не зная нищо за теб.
— А искаш ли да узнаеш? — запита ме той с леко насмешлив тон.
— Съжалявам, но не си падам по по-големи момчета.
— Аз съм на двадесет и една. Не съм кой знае колко по-голям от теб.
— Аз си имам гадже. — Беше малка лъжа. Мейсън със сигурност все още не ми беше гадже, но се надявах, че Ейдриън ще ме остави на мира, ако си мисли, че съм заета.
— Забавно е, че не го спомена още от самото начало — изрече Ейдриън замислено. — Да не би тази синината около окото ти да е от него?
Усетих как се изчервявам въпреки студа. Надявах се да не забележи насиненото ми око, което беше глупаво от моя страна. Благодарение на изостреното си вампирско зрение навярно го е съзрял още щом съм стъпила на терасата.
— Нямаше да е жив сега, ако го беше направил. Получих го… по време на тренировка. Искам да кажа, че се обучавам за пазител. По време на упражненията сме доста груби.
— Това е страхотно — констатира той. Хвърли на земята угарката от втората си цигара и я стъпка с подметката си.
— Да ме ударят по окото?
— О, не. Разбира се, че не. Исках да кажа, че идеята да се държат така грубо с теб е доста секси. Аз съм голям почитател на контактните спортове.
— Не се и съмнявам — заключих аз сухо. Беше арогантен и самонадеян и все пак не ми се щеше да си тръгна.
Звукът от нечии стъпки зад гърба ми ме накара да се извърна. Мия се зададе по пътеката и приближи стъпалата. Като ни видя, внезапно се спря.
— Здравей, Мия.
Тя ни изгледа поред и двамата.
— Още едно момче? — попита. Ако се съдеше по тона й, явно имах цял харем от момчета.
Ейдриън ме изгледа въпросително и развеселено. Аз пък стиснах зъби и реших да не я удостоявам с отговор. Предпочетох крайно нехарактерната за мен вежливост.
— Мия, това е Ейдриън Ивашков.
Ейдриън пусна в действие същия чар, който бе приложил и към мен. Стисна ръката й.
— Винаги е удоволствие да се запозная с приятелка на Роуз, особено ако е толкова хубава. — Говореше, сякаш двамата се познавахме едва ли не още от деца.
— Не сме приятелки — уточних. Дотук с вежливостта.
— Роуз си пада само по момчета и психопати — осведоми го Мия. Гласът й преливаше от презрение, обичайно за всеки обмен на злостни реплики с мен, но изражението на лицето й красноречиво издаваше, че Ейдриън е възбудил интереса й.
— Е — рече той весело, — тъй като съм едновременно и момче, и психопат, това обяснява защо сме толкова добри приятели.
— Двамата с теб също не сме приятели — отново ми се наложи да внасям уточнение.
Той се засмя.
— Винаги се правиш на труднодостъпна, така ли?
— Не е чак толкова недостъпна — промърмори Мия, очевидно подразнена, че Ейдриън обръщаше повече внимание на мен. — Просто попитай половината момчета в училището.
— Да — не й останах длъжна аз, — а пък за Мия можеш да попиташ другата половина. Ако й направиш някаква услуга, тя ще ти се отблагодари с много услуги. — Когато реши да обяви война на Лиса и мен, Мия насъска срещу нас две момчета, които трябваше да разкажат из цялото училище, че съм вършила с тях ужасии. Най-смешното бе, че за да ги убеди, тя беше преспала и с двамата.
По лицето й пробягна смущение, но успя да се окопити.
— Е, поне не съм го правила безплатно.
Ейдриън издаде звук, наподобяващ мяукане.
— Свърши ли? — попитах я. — Отдавна мина времето ти за лягане, а възрастните искат да си поговорят насаме. — Детинското лице на Мия беше нейното слабо място и аз често с удоволствие експлоатирах тази тема.