Лиса потупа на мястото до нея.
— Ела тук. Трябва да видиш това.
— Какво става? — Настаних се на леглото до нея и довърших второто парче кейк.
— Лоши неща — каза тя закачливо. — Ще ти харесат.
Кристиан пристъпи към празното място в средата и застана пред Таша. Двамата си размениха погледи, забравили за Лиса и мен. Очевидно бях прекъснала нещо.
— Защо да не използвам унищожителния огън? — попита Кристиан.
— Защото ще изгубиш много енергия — каза му Таша. Дори и по джинси, с конска опашка — ме белезите — тя успяваше да изглежда привлекателна. — Освен това е много вероятно да убиеш противника си.
Той се подсмихна.
— Че защо да не убия един стригой?
— Невинаги противникът ти ще е стригой. Или може да ти е нужна информация от него. Независимо от всичко трябва да си подготвен.
Осъзнах, че упражняваха магии за нападение. Възбудата и интересът ми скоро засенчиха мрачното настроение, което ме бе обзело, като видях Таша. Очевидно Лиса не се шегуваше, когато каза, че правят „лоши неща“. Винаги бях подозирала, че се занимават с магии за нападения, но това… О! Да си го мислиш и да го видиш с очите си, бяха две съвсем различни неща. Използването на магията като оръжие беше забранено. Наказваше се. Ако някой ученик си позволи да експериментира с това, прегрешението можеше да му бъде опростено и да му се размине единствено с дисциплинарно наказание, но ако възрастен обучаваше младежи… нищо добро не го очакваше. Това можеше да навлече сериозни неприятности на Таша. За част от секундата си помислих какво ще стане, ако я издам. Но моментално отхвърлих идеята. Може и да я мразех, задето се сваляше с Дмитрий, но част от мен вярваше в това, което правеха двамата с Кристиан. Освен това беше страхотно.
— Разсейващата вниманието магия също може да се окаже много полезна — продължи тя.
Сините й очи се фокусираха напрегнато, точно както бях виждала да правят мороите, когато прибягваха до магиите. Китката й се стрелна напред и един огнен език профуча покрай лицето на Кристиан. Не го докосна, но съдейки от начина, по който той трепна, заподозрях, че много малко оставаше да почувства топлината.
— Сега опитай ти — предложи тя.
Кристиан се поколеба само за миг, след което повтори движението й. Огънят припламна, но не бе така умело контролиран като нейния. Освен това не беше и така добре насочен. Лумна право към лицето й, но преди да достигне до него, се раздели на две и го заобиколи, сякаш се бе сблъскал с невидим щит. Таша го отклоняваше чрез своята магия.
— Не беше зле, като оставим настрана факта, че имаше опасност да обгориш лицето ми.
Дори и аз не исках лицето й да бъде обгорено. Но косата й… а, да. Нека да видим колко щеше да е красива без дългата си гарвановочерна грива.
Двамата с Кристиан продължиха да се упражняват. С напредване на времето той постепенно подобряваше техниката си, въпреки че явно му оставаше да извърви още много път, докато достигне класата на Таша. Моят интерес също нарастваше, докато мислех за възможните приложения на магията.
Приключиха урока, когато Таша каза, че трябва да тръгва. Кристиан въздъхна, явно огорчен, че не бе успял усъвършенства способностите си за един час. Състезателният му дух беше силен почти колкото моя.
— Все пак мисля, че щеше да е по-лесно, ако изцяло ги изгоря — настоя той.
Таша се усмихна, докато връзваше косата си на стегната конска опашка. Определено би било по-добре да няма толкова разкошна коса, особено след като знаех колко много Дмитрий обича дългите коси.
— Щеше да е по-лесно, защото няма да изисква много силна концентрация. И щеше да е проява на небрежност. Твоята магия ще се усили след многобройни тренировки, особено ако усвоиш тези методи. И както вече ти казах, така могат да се постигнат и други цели.
Не исках да говоря с нея, но не се сдържах.
— Би било много по-добре, ако се сражаваш заедно с пазителя си — заговорих възбудено. — Особено ако пълното изгаряне на стригоите изисква толкова много енергия. По този начин можеш да използваш само част от енергията си, за да отвлечеш вниманието на противника си. А това наистина ще отвлече вниманието им, защото те мразят огъня. Този миг ще е напълно достатъчен пазителят да ги прободе. Така ще можеш да се справиш с цяла банда стригои.
Таша ми се усмихна. Някои морои — като Лиса и Ейдриън — се усмихваха, без да показват зъбите си, но Таша винаги ги оголваше, включително и кучешките си зъби.