Объркана от толкова много различни версии, аз накрая — макар и неохотно — реших, че ще е най-добре да потърся единия от двата източника, които можеха да ми дадат надеждна информация. Майка ми или Дмитрий. Все едно да хвърляш ези-тура. Точно сега нямах желание да виждам нито един от двамата. След кратък размисъл реших в полза на майка ми, защото тя не беше близка с Таша Озера.
Вратата на стаята й беше открехната и когато двете с Лиса влязохме, се натъкнахме на нещо като главна квартира при бойни действия. Сновяха пазители, едни влизаха, други излизаха, а трети обсъждаха стратегии. Неколцина ни изгледаха учудено, но никой нито ни спря, нито ни попита нещо. Лиса и аз се настанихме на малък диван и се заслушахме в думите на майка ми.
Тя стоеше сред група пазители, единият от които беше Дмитрий. Дотук с опитите ми да го избягвам. Тъмнокафявите му очи се плъзнаха за кратко към мен, но аз извърнах поглед. Точно сега не ми беше до моите объркани чувства.
Двете с Лиса скоро узнахме подробностите. Осем морои били убити заедно с петимата им пазители. Трима морои бяха изчезнали — убити или превърнати в стригой. Нападението не било тук наблизо, а някъде в Северна Калифорния. При все това трагедия като тази не можеше да не разтърси света на мороите, пък и двата щата не бяха чак толкова отдалечени един от друг. Хората бяха ужасени и аз скоро разбрах с какво бе толкова забележително това нападение.
— Били са повече, отколкото предишния път — каза майка ми.
— Повече? — възкликна един от другите пазители. — Последната група беше с незапомнена численост. Още не мога да повярвам, че девет стригои са се събрали, за да действат заедно, а сега очакваш от мен да повярвам, че този път са били още по-добре организирани?
— Да — отвърна троснато майка ми.
— Има ли сведения да са участвали и хора? — попита някой.
Майка ми се поколеба, преди да заговори:
— Да. Защитите отново са били пробити. А и начинът, по който е било извършено нападението… е много подобен на атаката срещу фамилията Бадика.
Гласът й си оставаше твърд, но се долавяше нотка на изтощение. Но не беше физическо изтощение, а по-скоро психическо, осъзнах аз. В тона й се усещаше напрежение и болка заради това, което се бе случило. Досега винаги бях възприемала майка си като някаква безчувствена машина за убиване, но сега се виждаше колко страда. Темата, която обсъждаха, беше тежка и болезнена, но в същото време тя говореше без капка колебание. Това бе работата й.
В гърлото ми се надигна буца, която побързах да преглътна. Хора. Замесени бяха и хора. Също както при атаката срещу фамилията Бадика. След жестокото клане бяхме анализирали странния факт, че не само няколко стригои бяха действали заедно, но бяха привлекли и хора за помощници. Говорехме с неясни допускания от рода на „ако нещо подобно се случи отново…“. Обаче никой не взимаше на сериозно вероятността тази група — убийците на фамилията Бадика — да повторят удара си. Веднъж можеше да се възприеме като случайност — може би група стригои се е събрала по стечение на обстоятелствата и импулсивно са осъществили атаката. Беше ужасно, но можехме да се примирим и да го забравим.
Но сега… сега се налагаше горчивият извод, че тази група от стригои не е била само временно явление. Те са се обединили със специална цел, стратегически са използвали способностите на хората и са атакували заедно. Бяхме изправени пред нов модел: стригои активно да издирват многобройна плячка от морои. Вече не можехме да се доверяваме на защитата на магическите обръчи. Нито на тази на слънчевата светлина. Хората можеха много добре да действат, да разузнават и саботират през деня. Не, на светлината повече не можеше да се разчита.
Припомних си какво казах на Дмитрий в къщата на фамилията Бадика: Това променя всичко, нали?
Майка ми прелистваше някакви документи, закрепени върху клипборд.
— Все още не разполагаме с пълните рапорти на криминалистите, но е ясно, че това нападение не би могло да е осъществено от същия брой стригои. Никой от фамилията Дроздов или техните служители не е избягал. При наличието на петима пазители седмината атакуващи стригои биха били прекалено заети — или поне за известно време, така че поне някой от мороите би могъл избяга навън. Следователно трябва да търсим девет или може би дори десет стригои.