— Трябва да го направиш — казах тихо. Освен това ми хареса идеята да се противопоставя на Кристиан.
Лиса ме погледна в очите и се усмихна. Знаеше какво изпитвам в този момент. А в следващия миг се обърна към Кристиан.
— Трябва да се присъединиш към леля си.
Кристиан отвори уста и понечи да протестира. Ако ситуацията не беше толкова тревожна, щеше да е забавно да се види как Лиса му нарежда безапелационно. Той винаги е бил твърдоглав и с труден характер. Онези, които се опитваха да го накарат да направи нещо, претърпяваха пълен провал. Докато наблюдавах лицето му, разбрах, че и той като мен бе осъзнал същото за Лиса. И на него му харесваше да я вижда силна и уверена. Все пак сви устни в недоволна гримаса.
— Добре. — Улови я за ръката и двамата тръгнаха към предните редици.
Двамата с Мейсън се настанихме отзад. Малко преди да открият събранието, Дмитрий седна на стола от другата ми страна, с вързана отзад коса. След като се настани, се загърна в коженото си палто. Изгледах го изненадано, но не казах нищо. На събранието присъстваха малко пазители; повечето бяха заети със задачи по охраната, което беше съвсем обяснимо. И така, аз останах там, между двамата мъже в живота ми.
Скоро след това събранието бе открито. Всички бяха нетърпеливи да вземат думата и да предложат план за спасяването расата на мороите, но на практика две теории привлякоха вниманието.
— Отговорът е сред нас — заяви един представител на някаква кралска фамилия веднага след като му дадоха думата. Изправи се от стола си и огледа залата. — И то тук. В места като този курорт. И в академията „Св. Владимир“. Ние изпращаме децата си на безопасни места, където да бъдат охранявани по-лесно. И вижте колко много сме тук сега — както деца, така и възрастни. Защо да не живеем така през цялото време?
— Много от нас вече го правят — обади се някой отзад.
Мъжът махна с ръка.
— Само една или две фамилии тук-там. Или в градове със значителна популация от морои. Обаче тези морои все още са децентрализирани. Повечето от тях не обединяват ресурсите си — пазителите, магиите си. Ако можем да разпространим този модел… — той разпери ръце, — никога повече няма да се притесняваме заради стригоите.
— И мороите никога няма да контактуват с останалия свят — промърморих. — Е, поне докато хората не открият тайните градове на вампирите. Тогава ще се наложи доста да контактуваме.
В другата теория, отнасяща се до защитата на мороите, не се отделяше толкова внимание на проблемите на логистиката, но беше по-интересна — особено за мен.
— Проблемът е просто в това, че не разполагаме с достатъчно пазители. — Този план се защитаваше от една жена от клана Шелски. — И отговорът е също така прост: да се сдобием с повече. Фамилията Дроздов е разполагала с петима пазители, но не са се оказали достатъчно. Само шестима да защитават дузина морои! Това е неприемливо. Не е чудно, че такива трагедии продължават да се случват.
— Но откъде да намерим още пазители? — попита мъжът, който се изказа в подкрепа за събиране на мороите в по-многобройни общности. — Техният брой е твърде ограничен.
Тя посочи към редиците, където седях аз заедно с още няколко ученици от долните класове.
— И сега разполагаме с многобройно попълнение. Наблюдавала съм ги как тренират. Смъртоносни са. Но защо да ги чакаме да навършат осемнадесет години? Ако ускорим учебната им програма и наблегнем повече на бойните изкуства вместо на зубренето на написаното в учебниците, ще се сдобием с нови пазители още когато станат на шестнадесет.
Дмитрий издаде нисък гърлен звук. Не изглеждаше доволен от чутото. Наведе се напред, опря лакти на коленете си и отпусна брадичка на ръцете си, замислено присвил очи.
— Но не е само това. Имаме на разположение изобилие от пазители, които сега само си губят времето. Къде са всичките жени дампири? Нашите две раси отдавна са се смесили. Мороите изпълняват своята задача да подпомагат оцеляването на дампирите. Защо тези жени не изпълняват тяхната? Защо не са тук?
Вместо отговор отнякъде се чу продължителен, чувствен смях. Всички очи се обърнаха към Таша Озера. Докато повечето от представителите на другите кралски фамилии бяха старателно издокарани, тя беше облечена както обикновено. Носеше обичайните си джинси и къса бяла блуза, разкриваща част от корема й, а върху тях — плетена вълнена жилетка, дълга до коленете й.
Тя погледна към водещия събранието и попита: