— Мога ли да се изкажа?
Той й кимна. Жената от клана Шелски седна на мястото си. Таша се изправи пред насъбралите се. За разлика от другите оратори тя се изкачи на подиума, за да може всеки да я вижда. Лъскавата й черна коса бе стегната назад в конска опашка и напълно откриваше белезите й. Подозирах, че го е направила нарочно. Лицето й бе дръзко и предизвикателно. И красиво.
— Тези жени не са тук, Моника, защото са прекалено заети да отглеждат децата си… същите, които ти искаш да изпратиш на бойната линия още щом проходят. И моля те, не ни обиждай, като ни убеждаваш, че мороите правят огромна услуга на дампирите с помощта си за възпроизвеждането на дампирската раса. Може в твоята фамилия да е по-различно, но за нас, останалите, сексът е наслада. Мороите, които спят с жените дампири, всъщност не правят чак толкова голяма саможертва.
Сега Дмитрий се надигна в стола си, а по лицето му вече не беше изписан гняв. Вероятно беше развълнуван от това, че новата му приятелка говори за секс. Обзе ме раздразнение, но се надявах убийственото изражение на лицето ми да бъде възприето от околните като израз на омразата ми към стригоите, а не към жената, която сега говореше от подиума.
Зад Дмитрий внезапно забелязах Мия, седнала сама на няколко стола по-нататък на същата редица. Не бях разбрала, че и тя е тук. Беше се свила в стола си. Очите й бяха зачервени, а лицето й по-бледо от обичайното. Странна болка прониза гърдите ми, каквото никога не бях допускала, че мога да изпитам заради нея.
— И причината да чакаме тези пазители да навършат осемнадесет е в това, че можем да си позволим те да се порадват на живота, преди да ги принудим да прекарат остатъка от него в постоянна опасност. Те се нуждаят от тези допълнителни години, за да се развият както духовно, така и физически. Ако ги изхвърлим от училищата, преди да са готови, означава да ги третираме като продукти от някакъв конвейер и така всъщност само ще осигурим на стригоите още пушечно месо.
Неколцина в залата ахнаха, поразени от коравосърдечните изрази в речта на Таша, но не можеше да се отрече, че е успяла да спечели всеобщото внимание.
— Ще създадете още потенциални жертви на стригоите, ако се опитате да превърнете другите жени дампири в пазители. Не можете да ги заставите да живеят така, както не искат. Целият ти план за сдобиване с още пазители се основава върху това да се жертват децата и нежелаещите да воюват, за да можеш ти да спечелиш незначително превъзходство над противника. Щях да кажа, че това е най-глупавият план, който някога съм чувала, ако не беше предишното изказване.
Тя посочи към първия оратор — онзи, който искаше мороите да живеят в по-многобройни общности. По неговото лице тутакси се изписа силно смущение.
— Обясни ни тогава, Наташа — обади се той. — Кажи ни какво предлагаш да направим, след като имаш толкова голям опит със стригоите.
Лека усмивка заигра на устните на Таша, но тя не реагира на обидата.
— Какво мисля аз ли? — Пристъпи по-напред на подиума, загледана в нас, докато отговаряше на въпроса му. — Мисля, че трябва да престанем да кроим планове, според които разчитаме на някого или на нещо, за да ни пази. Ти мислиш, че пазителите са твърде малко? Не в това е проблемът. Проблемът е в това, че стригоите са твърде много. И ако нищо не правим, освен да водим глупави спорове като този, ще им позволим да се множат и да станат още по-могъщи. Ще тичаме да се крием зад гърбовете на дампирите и ще оставяме стригоите да вилнеят безнаказано. Това е нашата вина. Ние сме причината да загинат тези членове на фамилията Дроздов. Искате армия? Е, ето ни нас. Дампирите не са единствените, които могат да се обучат да се сражават. Въпросът, Моника, не е в това, дали да включим жените от расата на дампирите в тази борба. Въпросът е: къде сме ние!
Таша вече бе започнала да крещи и от напрягането бузите й порозовяха. Очите й блестяха от страстта, а като се комбинираше всичко това с останалите й красиви черти — дори и с белезите, — тя представляваше смайваща гледка. Лиса гледаше Таша с възхита, въодушевена от думите й. Мейсън имаше вид на хипнотизиран. Дмитрий също изглеждаше дълбоко впечатлен. И зад него…
Зад него седеше Мия. Мия вече не се беше свила в стола си. Сега седеше изправена, сякаш бе глътнала бастун, с невероятно разширени очи. Взираше се в Таша, сякаш тя знаеше отговорите на всички житейски въпроси.
Единствено Моника Шелски не изглеждаше толкова изпълнена с благоговение, но и тя не откъсваше очи от Таша.