— Предполагам, че не предлагаш мороите да се бият редом с пазителите, когато стригоите ни нападнат?
Таша я изгледа спокойно.
— Не. Предлагам мороите и пазителите да атакуват стригоите, преди те да ни нападнат.
Един млад мъж, вероятно малко над двадесет, приличащ на модел на Ралф Лорън, скочи рязко от стола си. Бях готова да се обзаложа, че принадлежеше към някоя от кралските фамилии. Никой друг не би могъл да си позволи такива съвършени руси кичури. Развърза скъпия пуловер от кръста си и го преметна върху облегалката на стола.
— О — заговори той с подигравателен тон, — значи ще ни връчиш тояги и колове и ще ни изпратиш на бой?
Таша сви рамене.
— Със сигурност бих го направила, ако това ще помогне, Андрю. — По красивите й устни заигра лукава усмивка. — Но има и други оръжия, които можем да се научим да използваме. Такива, каквито пазителите не владеят.
Изражението на лицето му красноречиво подсказваше колко налудничава му се струваше идеята. Завъртя очи.
— О, така ли? Какви например?
Усмивката й се разшири още повече.
— Като това например.
Тя махна с ръка и пуловерът, който той бе остави на стола, избухна в пламъци.
Той изкрещя от изненада, хвърли пуловера на пода и взе да го тъпче.
Присъстващите онемяха за миг. Сетне се чу как всички вкупом си поеха дъх. И тогава… настъпи хаос.
Глава 13
Присъстващите се изправиха и разкрещяха, всеки искаше мнението му да бъде чуто. Но повечето смятаха едно и също: Таша грешеше. Крещяха й, че е полудяла. Че като предлагала да се изпращат морои да се бият заедно с дампирите срещу стригоите, тя само ускорявала изтребването на двете раси. Дори допускаха, че има нещо гнило зад плана на Таша — че не се знаело дали пък не действала като таен сътрудник на стригоите.
Дмитрий се изправи. Наблюдаваше с отвращение хаоса наоколо.
— Можете да си тръгвате. Тук нищо разумно няма да се случи.
Двамата с Мейсън се надигнахме, но той поклати глава, когато понечих да последвам Дмитрий навън.
— Ти върви — каза ми Мейсън. — Аз искам да проверя нещо.
Погледнах към изправените, крещящи хора. Свих рамене.
— Успех.
Не можех да повярвам, че бяха изминали няколко дни от последния ми разговор с Дмитрий. Като излязох с него в коридора, имах чувството, че оттогава са минали години. Беше фантастично да прекарам последните два дни само в компанията на Мейсън, но като видях отново Дмитрий, пак ме връхлетяха предишните ми чувства. Внезапно Мейсън започна да ми изглежда като недорасъл хлапак. Върна се болката заради ситуацията с Таша и глупави думи изскочиха от устата ми, преди да се усетя.
— Не трябва ли да си там и да защитиш Таша? — попитах. — Преди тълпата да й се нахвърли? Тя може здравата да си изпати, задето използва магията по този начин.
Той повдигна вежди.
— Тя може сама да се погрижи за себе си.
— Да, да, защото владее страхотно каратето и магията. Ясно ми е. Просто си мислех, че след като ще ставаш неин личен пазител и така нататък…
— Откъде си чула това?
— Имам си свои източници. — Кой знае защо не ми се струваше готино да му кажа, че съм го научила от майка ми. — Вече си го решил, така ли? Искам да кажа, че звучи страхотно, а освен това ще имаш и някои дребни облаги…
Той ме изгледа хладно.
— Това, което се случва между нея и мен, въобще не е твоя работа — сряза ме той.
Думите между нея и мен сякаш ме прободоха. И както често се случва, когато ме наранят, гневът и болката взеха връх.
— Е, сигурна съм, че вие двамата ще бъдете щастливи заедно. Тя е точно твой тип — зная колко много харесваш жени, които не са на твоите години. Искам да кажа, че тя е с шест години по-стара от теб, нали не греша? Или седем? Аз пък съм със седем години по-млада от теб.
— Да — рече той след няколко мига тишина. — Така е. И с всяка секунда от този разговор доказваш колко си незряла.
Брей. Челюстта ми едва не удари в пода. Дори и собствената ми майка не ме беше наранявала толкова зле. Съвсем за кратко, колкото за един удар на сърцето, ми се стори, че съзрях искра на съжаление в очите му, сякаш той също е осъзнал колко груби са думите му. Но този миг отмина и лицето му отново доби твърдо изражение.
— Малък дампир — чух внезапно един глас наблизо.
Бавно, все още зашеметена, се обърнах и видях Ейдриън Ивашков. Той ми се усмихна, след което леко кимна на Дмитрий. Подозирах, че лицето ми пламти. Каква част от разговора ми с Дмитрий бе чул Ейдриън?