— Защо Мия е с теб? — попитах тихо Лиса. Проправяхме си път по криволичещата пътека към едно от помещенията за отдих, като търсехме свободен басейн.
— Тя говореше с Мейсън, когато си тръгвахме — отвърна ми Лиса също тъй тихо. — Стори ми се безчувствено… не зная… да я оставим просто така…
Дори аз бях съгласна с това. По лицето й си личаха признаците на дълбока скръб, но в момента Мия, изглежда, за кратко бе забравила болката си, докато слушаше какво й говори Мейсън.
— Мислех, че не познаваш Ейдриън — додаде Лиса. В тона й, както и през нашата връзка се долавяше неодобрение. Накрая открихме един голям басейн, малко настрани от пътеката. На противоположния му край видяхме момче и момиче, сплели тела, но все пак оставаше достатъчно пространство, за да се настаним и ние. Лесно можехме да пренебрегнем двойката в отсрещния край на басейна.
Потопих крака си във водата, но бързо го издърпах обратно.
— Не го познавам — казах й. Отново накиснах предпазливо само крайчеца на пръстите на крака си, после постепенно потопих във водата и останалата част от тялото си. Но изкривих лице в гримаса, когато водата достигна до корема ми, защото рязко и неприятно ме опари.
— Би трябвало да го познаваш поне малко. Нали те е поканил на това парти.
— Да, но виждаш ли го сега да е с нас?
Тя проследи погледа ми. Ейдриън бе застанал в противоположния край на помещението сред група момичета по бански, доста по-изрязани от моя. Една от тях беше с модел на дизайнерката Бетси Джонсън7, които бях видял в едно списание. Въздъхнах и се огледах наоколо.
Междувременно вече всички бяхме във водата. Толкова беше гореща, че имах чувството, че съм се озовала в казан за варене на супа. Сега, след като Лиса се бе убедила, че отношенията ми с Ейдриън са съвсем невинни, можех да насоча вниманието си към разговора на останалите от нашата група.
— За какво си говорите? — прекъснах ги аз. Така беше много по-лесно, отколкото да ги слушам и да се напрягам да схвана за какво ставаше дума.
— За събранието — заяви Мейсън възбудено. Очевидно беше превъзмогнал раздразнението, че постоянно ме виждаше в компанията на Ейдриън.
Кристиан се беше настанил в една тясна плитчина в басейна, а Лиса се бе сгушила до него. Преметнал собственически ръка през раменете й, той се изпъна, за да се отпусне по гръб до ръба на басейна.
— Твоето гадже иска да поведе цяла армия срещу стригоите — осведоми ме Кристиан. По начина, по който го каза, можех да се закълна, че се опитваше да ме провокира.
Изгледах Мейсън въпросително. Не си струваше усилието да опровергавам определението „твоето гадже“.
— Хей, та нали тъкмо твоята леля го предложи — припомни Мейсън на Кристиан.
— Тя каза само, че трябва да намерим стригоите, преди те да намерят нас — парира Кристиан. — Не е настоявала новаците да се бият. Това го предложи Моника Шелски.
Появи се една сервитьорка с поднос с напитки. Бяха поднесени в елегантни кристални чаши с високи столчета със захаросани ръбове. Подозирах, дори почти бях убедена, че напитките съдържат алкохол, но се съмнявах, че ще се наложи някой от поканените на купона да доказва, че не е малолетен. Нямах представа какви бяха тези питиета. Повечето от досегашния ми опит с алкохола се ограничаваше само до някоя и друга евтина бира. Взех си една чаша и се извърнах към Мейсън.
— Мислиш ли, че идеята е добра? — попитах го. Отпих предпазливо от чашата. Като пазител, макар и още обучаващ се, бях длъжна винаги да съм във форма и нащрек, само че тази вечер отново ме бе обзело бунтарско настроение. На вкус напитката ми заприлича на пунш. С примес от сок от грейпфрут. И още нещо сладникаво, може би ягоди. Продължавах да съм убедена, че съдържаше алкохол, но не ми се струваше толкова силен, че да ми замае главата.
Скоро се появи още една сервитьорка с поднос с храна. Огледах го набързо и не открих нищо познато. Имаше нещо, смътно наподобяващо гъби, напълнени със сирене, като и някакви дребни хапки, намазани с нещо, наподобяващо пастет. Като заклета месоядка аз се пресегнах за едно от тези лакомства, решила, че няма да е зле да ги пробвам.