— Това е фоа гра — обясни ми Кристиан, с онази усмивка, която никак не харесвах.
Изгледах го предпазливо.
— Какво е това?
— Не знаеш ли? — Тонът му беше самонадеян и може би за пръв път в живота си звучеше като особа от кралска фамилия, благоволяваща да сподели елитарните си познания с някой по-нисш. Сви рамене. — Възползвай се от шанса да разбереш. Опитай го.
Лиса въздъхна с раздразнение.
— Това е гъши дроб.
Моментално си дръпнах ръката. Сервитьорката отмина, а Кристиан се засмя. Измерих го с един от прочутите си кръвнишки погледи.
Междувременно Мейсън все още обсъждаше въпроса ми, дали е добра идеята новаците да се бият в истински битки преди дипломирането си.
— Какво толкова правим ние? — попита той с възмутен тон. — Какво правиш ти? Тренираш всяка сутрин заедно с Беликов. И какво ти помага това на теб? Или на мороите?
Какво ми помага ли? Кара сърцето ми да препуска и изпълва мозъка ми с неприлични мисли.
— Ние още не сме готови — настоях аз.
— Остават ни още само шест месеца до дипломирането — заприглася ми Еди.
Мейсън кимна в знак на съгласие.
— Да. Но колко още ще научим за тези месеци?
— Много — заявих, като се замислих за това, колко бях научила от уроците на Дмитрий. Допих питието си. — Освен това къде е границата? Да допуснем, че завършим училището шест месеца по-рано и ни изпратят да се бием. Какво следва? Ще решат да съкратят обучението, като премахнат последната учебна година? Или направо и предпоследната?
Той сви рамене.
— Не се страхувам да се сражавам. Можех да победя някой стригой още когато бях във втората година.
— Да — съгласих се аз сухо. — Със същия успех както спускането със ските по онзи склон.
Лицето на Мейсън, вече зачервено от топлината, стана тъмночервено. Моментално съжалих за думите си, особено след като Кристиан се разсмя.
— Никога не съм очаквал да доживея деня, в който ще се съглася за нещо с теб, Роуз. Но колкото и да е тъжно, и това се случи. — Сервитьорката, разнасяща коктейлите, пак се появи. Кристиан и аз си взехме по още една чаша. — Мороите трябва да започнат да ни помагат да ги защитаваме.
— С магия ли? — попита внезапно Мия.
Заговори за пръв път, откакто бяхме дошли тук. Но срещна само мълчание. Реших, че Мейсън и Еди не й отговарят, защото не знаят нищо за магията. Но Лиса, Кристиан и аз знаехме… само че упорито се преструвахме, че не е така. В очите на Мия проблясваше някаква странна искра на надежда, но само можех да гадая какво е преживяла днес. Още като се е събудила сутринта, е узнала, че майка й е мъртва, а след това бе заставена да слуша с часове спорове за разни политически въпроси и бойни стратегии. Фактът, че тя седеше тук с нас и изглеждаше донякъде сдържана, беше за мен истинско чудо. Според мен тези, които обичаха майките си, щяха да са съсипани от скръб в подобна ситуация.
Но след като никой друг явно нямаше намерение да й отговори, накрая аз наруших мълчанието:
— Предполагам. Но… не зная много за това.
Допих питието си и отклоних очи с надеждата някой друг да подхване разговора. Но никой не го поде. Мия изглеждаше разочарована, но не каза нищо, когато Мейсън отново се впусна да спори за борбата срещу стригоите.
Взех си трети коктейл и се потопих във водата, докато все още можех да държа здраво чашата си. Този път питието в нея се оказа по-различно. Приличаше на мляко с какао, а отгоре имаше бита сметана. Опитах го и определено открих малко алкохол, но си казах, че шоколадът навярно го е разредил достатъчно.
Когато бях готова за четвъртия коктейл, сервитьорката не се виждаше никъде. В този миг Мейсън внезапно започна да ми се струва много, много готин и секси. Би ми харесало да получа от него малко романтично внимание, но той продължаваше да говори за стригоите и за това, как да се организира нападение срещу тях по обяд. Мия и Еди усърдно кимаха в потвърждение на изводите му, така че останах с впечатлението, че ако още сега реши да се втурне на лов за стригои, те ще го последват. Кристиан също вземаше участие в разговора, но повече за да играе ролята на адвокат на дявола. Типично за него. Той смяташе, че превантивните удари срещу стригоите, изискват съвместно участие на морои и пазители, нещо подобно на стратегията на Таша. Но Мейсън, Мия и Еди му възразиха, че ако мороите не са подготвени да участват директно, пазителите трябва да поемат всичко в свои ръце.