— Опитвам се да попреча на двамата да се вдиотите повече, отколкото вече сте! Искате да помогнете ли? Тогава престанете да се биете помежду си! Ако си счупите един друг главите, това няма да спаси мороите, освен ако не се опитвате да прочистите расата си от тъпаци. — Посочих към Андрю. — Таша Озера не се опитва да убие никого. Опитва се да ви накара да се осъзнаете и да не бъдете повече жертви. — Обърнах се към другия. — А пък ти имаш още много път да извървиш, ако си мислиш, че така ще стигнеш донякъде. Магиите — особено нападателните магии — изискват много силен самоконтрол, а ти досега не ме впечатли със своя. Аз се владея много по-добре от теб и ако ме познаваше, щеше да си наясно колко абсурдно звучи това.
Двамата се взираха сащисано в мен. Очевидно бях по-въздействаща и от електрошокова палка. Или поне за първите няколко секунди. Защото веднага след като се съвзеха от шока, предизвикан от думите ми, те отново се нахвърлиха един върху друг. Така се озовах под кръстосан огън и побързах да се изтегля, като едва не паднах. Изведнъж Мейсън ми се притече на помощ, като цапардоса първия тип, изпречил се пред очите му — онзи с обикновения произход.
Типът политна назад и с плясък падна в един от басейните. Изкрещях, като си спомних как преди малко се бях уплашила да не си спукам черепа при подобно падане, но само след миг той стъпи на дъното и затърка очи.
Хванах Мейсън за ръката и се опитах да го задържа, но той ме блъсна и се нахвърли срещу Андрю. Халоса го яко, като го запокити до няколкото събрани отзад морои — предположих, че са приятели на Андрю, които веднага се развикаха, за да прекратят боя. В това време младежът от басейна се измъкна от водата с побесняла физиономия. Опита се да нападне Мейсън. Но този път ние двамата — Мейсън и аз — дружно му препречихме пътя. Той ни изгледа кръвнишки.
— Недей — предупредих го.
Младежът стисна юмруци и се озърна, докато се мъчеше да измисли как да ни надвие. Но ние изглеждахме доста застрашителни, пък и той нямаше приятели като тези на Андрю, които продължаваха да крещят неприлични ругатни, но само отдалече. След като измърмори няколко заплахи, типът се оттегли.
Веднага след като изчезна, аз се обърнах към Мейсън.
— Да не си откачил?
— Ъ? Хм? — изхъмка той.
— Да се втурнеш по този начин право в разгара на боя!
— Ти се втурна преди мен.
Понечих да му възразя, но осъзнах, че имаше право.
— Онова беше различно — промърморих.
Той се наведе напред.
— Да не си пияна?
— Не. Разбира се, че не съм. Само се опитвам да те предпазя да не направиш нещо глупаво. Нямаш право да се нахвърляш срещу всеки, който ти се изпречи пред очите само защото си въобразяваш, че можеш да избиваш стригоите.
— Аз ли си въобразявам? — попита ме той троснато.
И тъкмо тогава започна да ми прилошава. Зави ми се свят. Все пак продължих към страничното помещение, като се надявах да не се препъна.
Но като стигнах там, видях, че не приличаше на сервизно помещение за зареждане с десерти или напитки. Или поне не по този начин, за който си мислех. Оказа се зала за захранващите. Няколко души се бяха изтегнали на покрити с атлаз шезлонги, а до тях се бяха разположили същия брой морои. Смаяна се загледах с безмълвно възхищение в един рус младеж от мороите, наведен напред и впил зъби в шията на красива червенокоса девойка. Всички захранващи изглеждаха изключително готини, осъзнах след малко. Безупречни като актриси или модели. Е, за кралските особи само най-доброто. Както винаги.
Младежът пи дълго и до насита, а девойката лежеше с притворени очи и полуоткрехнати устни, с израз на пълно блаженство върху лицето си, докато ендорфините8 от слюнката на мороя се вливаха в кръвта й. Потръпнах, като си припомних как бях изживяла подобна еуфория. На мозъка ми, вече омаян от алкохола, цялата тази картина внезапно му се стори удивително еротична. И в същото време се усещах като натрапница — все едно че гледах как някоя двойка правеше секс. Щом свърши, мороят облиза последните капки и притисна устни към бузата й за нежна целувка.
— Искаш да се присъединиш като доброволец ли?
Нечии пръсти леко погалиха врата ми и аз подскочих.
Обърнах се рязко и първото, което видях, бяха зелените очи и самодоволната усмивка на Ейдриън.
— Никога повече не прави така — скастрих го и отблъснах ръката му.
— Тогава какво търсиш тук? — попита ме той.
8
Полипептид, подобен на опиатите, наричан още „хормон на щастието“; потиска болката, създава усещане за лекота и радост. — Б. пр.