— Здравей, братовчедке — отвърна той, използвайки обръщението, с което мороите от кралски фамилии се наричаха помежду си.
— Добре ли си? — попита ме Лиса загрижено. — Като видях колко изпи, се изплаших, че може би си паднала в някой басейн и вече си се удавила.
— Не съм… — Реших, че няма смисъл да отричам, че съм прекалила с пиенето. — Добре съм.
Докато наблюдаваше Лиса, обичайното насмешливо изражение на Ейдриън бе станало сериозно. Това отново ми напомни за съня ми.
— Как я намери?
Лиса го изгледа озадачено.
— Аз, хм, проверих всичките помещения.
— О, така ли? — Изглеждаше разочарован. — Аз пък си помислих, че си използвала вашата връзка.
И двете го изгледахме изумено.
— Откъде знаеш за това? — попитах рязко. Само малцина в училището знаеха за телепатичната ни връзка. А Ейдриън говореше за нашата тайна съвсем непринудено, сякаш обсъждаше въпроса, дали пък да не си боядиса косата като моята.
— Хей, не мога да ви разкрия всичките си тайни, нали? — рече той със загадъчен тон. — Освен това вие двете се държите някак странно, когато сте заедно… трудно е за обяснение. Но е страхотно… значи старите митове се оказват верни.
Лиса го изгледа предпазливо.
— Връзката действа само в едната посока. Роуз усеща чувствата и чете мислите ми, но не и аз нейните.
— Аха. — За кратко никой не проговори, а аз отпих още от водата. Ейдриън отново заговори: — Между впрочем, братовчедке, в какво точно специализираш?
Лиса се смути. И двете знаехме колко важно е духовните й сили да се държат в тайна от тези, които биха могли да злоупотребят с лечителската й дарба, но тя винаги се притесняваше, когато трябваше да обяснява, че не специализира в нищо.
— Нямам специализация — каза тя.
— А наставниците ти не смятат ли, че вече трябва да започнеш? Или ти се развиваш по-бавно?
— Не.
— Тогава вероятно си добра във всички елементи, нали? Но не достатъчно да владееш някой от тях напълно? — Ейдриън протегна ръка и я потупа по рамото с преувеличено успокоителен жест.
— Да, а ти как…
Тя ахна още в мига, в който пръстите му я докоснаха. Сякаш я бе поразила мълния. На лицето й се изписа много странно изражение. Макар и пияна, аз усетих как през връзката ни се предаде прилив на радост. Лиса се втренчи изумено в Ейдриън. И той прикова очи в нейните. Не разбрах защо двамата се гледаха така напрегнато и това ме разтревожи.
— Хей — обадих се, — престани с тези номера. Казах ти, че тя си има гадже.
— Зная — рече той, без да откъсва очи от нейните. Устните му се извиха в лека усмивка. — Някой ден, братовчедке, трябва да си побъбрим.
— Да — веднага се съгласи тя.
— Хей. — Бях по-объркана от всякога. — Ти имаш гадже. Ето го, идва насам.
Лиса примигна и се върна към реалността. Тримата се обърнахме към вратата. Там бяха застанали Кристиан и останалите. Внезапно си припомних как ме бяха заварили с ръката на Ейдриън около кръста ми. Сега гледката не беше много по-различна. Лиса и аз седяхме от двете му страни, при това съвсем близо до него.
Тя скочи с леко виновно изражение. Кристиан я изгледа любопитно.
— Вече смятаме да си тръгваме — заяви той.
— Добре — рече тя и се обърна към мен: — Ти готова ли си? Аз кимнах и се приготвих да стана. Ейдриън ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя. Усмихна се на Лиса.
— Радвам се, че си поговорихме. — А на мен ми прошепна много по-тихо: — Не се тревожи. Казах ти, че не се интересувам от нея в този смисъл. И да знаеш, че по бански тя не изглежда толкова добре като теб. Вероятно няма да изглежда по-добре и без него.
Отдръпнах ръката си.
— Е, никога няма да разбереш.
— Няма проблем — каза той. — И без това притежавам силно развито въображение.
Присъединих се към останалите и потеглихме обратно към главната част на хотела. Мейсън, който ми бе хвърлил същия странен поглед, с който Кристиан бе удостоил Лиса, ме избягваше и крачеше отпред заедно с Еди. За моя изненада и притеснение, аз се озовах до Мия. Тя изглеждаше доста зле.
— Аз… аз наистина много съжалявам за това, което се случи — казах накрая.
— Не си длъжна да се преструваш на загрижена, Роуз.
— Не, не. Говоря съвсем откровено. Това е ужасно… толкова съжалявам. — Но тя не ме погледна. — Ти… ще се видиш ли скоро с баща ти?