— Когато организират помена — отвърна тя сковано.
— О!
Не знаех какво друго да кажа и се отказах от разговора. Вместо това се съсредоточих върху стъпалата, по които се стигаше до главното фоайе на хижата. Най-неочаквано Мия се оказа тази, която продължи разговора.
— Наблюдавах те как прекъсна онова сбиване — заговори тя бавно. — Ти спомена за нападателна магия. Звучеше, сякаш знаеш нещо за нея.
О! Страхотно, няма що. Тя имаше намерението да ме изнудва… или може би не? В този миг ми изглеждаше съвсем вежлива.
— Това са само догадки. — За нищо на света нямах право да съсипя живота на Таша и Кристиан. — И всъщност не зная много. Само съм чувала разни истории.
— О! — Лицето й помръкна. — А какви са тези истории?
— Хм, ами… — Опитах да измисля нещо, което да не е прекалено неясно, нито обаче твърде конкретно. — Както казах на онези момчета… концентрацията е много важна. Защото, ако се биеш със стригои, всякакви неща могат да те разсеят. Затова трябва да умееш да се контролираш.
Това всъщност беше основно правило в цялата дейност на пазителите, но за Мия, изглежда, беше нещо ново. Очите й се разшириха от нетърпение.
— И какво още? Какви видове магии се използват?
Поклатих глава.
— Не зная. Всъщност не зная как действа магията, пък и както вече ти споменах, това са само… истории, които съм слушала. Предполагам, че ти просто трябва да откриеш начините, как да се използва твоят елемент като оръжие. Както например… тези, които използват елемента огън, имат голямо предимство, защото огънят убива стригоите, така че на тях им е лесно. А тези, които владеят елемента въздух, могат да задушават враговете си. — Аз действително бях почувствала как действа последната магия чрез връзката ни с Лиса. Беше ужасно.
Очите на Мия се разшириха още повече.
— Ами тези, които използват елемента вода? — попита тя. — Как може водата да нарани стригоите?
Замълчах.
— Аз, хм, нищо не съм чувала за елемента вода.
Съжалявам.
— Но имаш ли все пак някакви идеи? И има ли начини някой като мен да се научи да се бие?
Аха. Значи за това било всичко. Излиза, че хрумването й съвсем не бе толкова налудничаво, колкото предполагах. Спомних си колко възбудена изглеждаше тя на събранието, когато Таша говореше да се нападат стригоите изпреварващо. Мия искаше да отмъсти на стригоите заради смъртта на майка си. Не е чудно, че толкова добре се разбираше с Мейсън.
— Мия — заговорих с благ тон, като задържах вратата, за да мине преди мен. Вече почти бяхме стигнали до фоайето. — Зная колко силно искаш да… да направиш нещо. Но мисля, че за теб ще е по-добре да се отдадеш на скръбта.
Тя почервеня и внезапно пред мен се появи нормалната, гневна Мия, която познавах.
— Не ми говори отвисоко.
— Хей, изобщо не ти говоря така. Казах го съвсем сериозно. Мисля, че не бива да предприемаш нищо прибързано, необмислено, особено сега, когато си толкова разстроена. Освен това… — Реших да преглътна последните си думи.
Тя присви очи.
— Какво?
Майната й. Трябваше да го узнае.
— Е, всъщност не зная колко равностоен противник може да е този, който владее елемента вода в схватка със стригоите. Вероятно това е елементът с най-малка полза в борбата с тях.
Лицето й се изкриви от гняв.
— Ти си истинска кучка, знаеш ли?
— Просто ти казвам истината.
— Тогава ми позволи и аз да ти кажа една друга истина. Когато работата опира до отношения с момчета, ти си пълна идиотка.
Помислих си за Дмитрий. Обвинението не беше много далеч от истината.
— Мейсън е страхотен — продължи тя. — Едно от най-готините момчета, които познавам… а ти дори не го забелязваш! Той е готов на всичко заради теб, а ти се хвърляш в обятията на Ейдриън Ивашков.
Думите й ме изненадаха. Възможно ли е Мия да си пада по Мейсън? И въпреки че определено не се бях хвърлила в обятията на Ейдриън, не изключвах вероятността отстрани да изглеждаше именно по този начин. И дори да не беше вярно, Мейсън пак можеше да се почувства наранен и огорчен.
— Имаш право — казах.
Мия ме зяпна, толкова потресена, че се бях съгласил с нея, че през останалата част от пътя не каза нищо.
Стигнахме до онази част от сградата, която се разделяше на две отделни крила — за момчетата и за момичетата. Докато другите се разотиваха, аз хванах ръката на Мейсън.