— Почакай — Много силно желаех да го успокоя, да го уверя, че нямам сериозни намерения към Ейдриън. Обаче малка част от мен се питаше дали наистина исках да съм с Мейсън, или просто ми допадаше идеята той да ме желае и съвсем егоистично не исках да го изгубя като обожател. Той се спря и ме погледна. Лицето му имаше предпазливо изражение.
— Исках да ти кажа колко съжалявам. Не биваше да ти викам след онова сбиване — зная, че просто се опитваше ми помогнеш. А пък за Ейдриън… нищо не се е случило.
— Не изглеждаше така — отвърна Мейсън. Но лицето му се отпусна и част от гнева му се разсея.
— Зная, но повярвай ми, всичко стана по негова инициатива. Той е решил, че си пада по мен.
Тонът ми, изглежда, е бил доста убедителен, защото Мейсън се усмихна.
— Добре. Е, не е трудно да го разбере човек.
— Не се интересувам от него — продължих. — Или от някой друг. — Беше малка лъжа, но не мисля, че в момента това имаше значение. Скоро щях да забравя Дмитрий, а пък Мия имаше право за Мейсън. Той беше чудесен, сладък, умен. Щях да бъда пълна идиотка, ако не му обърна внимание… нали?
Ръката ми още беше притисната в неговата и го притеглих към мен. Не се нуждаеше от други сигнали. Наведе се над мен и ме целуна, при което се оказах притисната до стената — много подобно на целувката с Дмитрий в гимнастическия салон. Разбира се, не беше както тогава с Дмитрий, но по свой начин беше приятно. Обвих ръце около Мейсън и го притеглих още по-плътно към себе си.
— Можем да отидем… някъде — прошепнах.
Той се отдръпна и се засмя.
— Не и когато си пияна.
— Не съм… вече не съм пияна — промърморих, като се опитах отново да го придърпам към мен.
Той ме целуна леко по устните и се отдръпна назад.
— Достатъчно си пияна. Слушай, никак не ми е лесно да те отблъсна, повярвай ми. Но ако утре още искаш да си с мен, когато си трезва, тогава ще поговорим.
Наведе се и отново ме целуна. Опитах се да обвия ръце около тялото му, но той още веднъж ме отблъсна.
— По-спокойно, малката — подразни ме и заотстъпва към коридора.
Изгледах го свирепо, но той само се засмя и се обърна. Докато се отдалечаваше, гневът ми се стопи и аз се запътих обратно към стаята си с усмивка на лице.
Глава 15
Сутринта на следващия ден се опитвах да си лакирам ноктите на краката — доста трудна задача при толкова жесток махмурлук, — когато на вратата се почука. Когато се събудих, Лиса вече бе излязла, затова сега се заклатушках през стаята, като внимавах да не съсипя неизсъхналия лак. Отворих вратата и видях на прага един от служителите на хотела, стиснал в двете си ръце голяма картонена кутия. Отмести я леко, за да може да ме погледне.
— Търся Роуз Хатауей.
— Аз съм.
Поех кутията от него. Беше обемиста, но съвсем не се оказа толкова тежка, колкото ми се стори на пръв поглед. Благодарих му набързо и затворих вратата, докато се чудех дали трябва да му дам бакшиш. Но вече бе късно.
Седнах на пода с кутията до мен. Нямаше никакъв надпис и отгоре беше залепена с тиксо. Взех една химикалка, надупчих тиксото, разкъсах го, отворих кутията и надникнах вътре.
Беше пълна с парфюми.
Сигурно имаше поне тридесетина малки шишенца с парфюми, подредени на дъното на кутията. За някои от тях бях чувала, за други — не. Имаше всякакви: от безумно скъпи, само за величия от калибъра на кинозвездите, до доста евтините, каквито бях виждала по дрогериите. Етернити. Ейнджъл. Ванила Фийлдс. Джейд Блосъм. Майкъл Корс. Пойзън. Хипнотик Пойзън. Пюър Пойзън. Хеш. Лайт Блу. Джован Мъск. Пинк. Шугър. Вера Уанг. Взимах парфюмите един по един, изчитах етикетите и накрая отварях шишенцата, за да ги помириша.
Бях стигнала някъде към средата на колекцията, когато се сетих. Нямаше кой друг да ми изпрати това, освен Ейдриън.
Не знаех как е успял да ги достави в хотела за толкова кратко време, но с много пари можеш да постигнеш почти всичко. Все пак не се нуждаех от вниманието на един богат и разглезен морой. Очевидно не бе разгадал правилно сигналите ми. Със съжаление започнах да слагам обратно парфюмите в кутията, но после се спрях. Разбира се, че щях да ги върна… но нямаше да навреди, ако помириша и останалите, преди да го направя.
Отново започнах да вадя шишенцата. На някои само помирисвах капачката, но от други впръсквах във въздуха Серендипити. Долче и Табана. Шалимар. Дейзи. На вълни ме връхлитаха аромат след аромат: на рози, виолетки, сандалово дърво, портокал, ванилия, орхидея…