Когато приключих, носът ми вече едва ли ставаше за нещо. Всички тези парфюми бяха създадени за хората. Те имаха много по-слабо обоняние от това на вампирите и дампирите, така че за нас тези миризми бяха прекалено силни. Сега разбрах какво е имал предвид Ейдриън, когато ми каза, че не е необходимо да се обливаш с много парфюм. След като на мен от всички тези ухания ми се зави свят, можех само да си представя как щяха да подействат на много по-чувствителното обоняние на мороите. Претоварването на сетивата ми никак не ми помагаше да се отърва от главоболието, с което се събудих тази сутрин.
Този път наистина опаковах всички парфюми, като спирах за кратко само на онези от тях, които наистина харесвах. Поколебах се, докато държах една малка опаковка в дланта си. После извадих червеното шишенце отвътре и отново го помирисах. Ароматът му беше свеж и сладникав. Беше на някакъв плод, но не на бонбон или захаросан плод. Опитах се да си припомня какво ухаеше така. Струваше ми се, че прилича на парфюма на едно момиче от общежитието. Тя ми беше казала на какво мирише. Беше нещо като череша, но ароматът беше по-остър. Да, френско грозде, това беше. И ето че го имаше в този парфюм, но примесен с мириса на цветя: момини сълзи и още някакви, които не можех да разпозная. Каквото и да бе смесено в това ухание, нещо в него ме привличаше. Сладникаво… но не прекалено. Прочетох текста върху етикета, търсейки името на парфюма. Amor, amor. Любов, любов.
— Пасва — промърморих, като си припомних колко много любовни проблеми ми се струпаха напоследък. Но все пак задържах парфюма, като опаковах останалите.
Вдигнах кутията в ръце и я отнесох долу до рецепцията, където ми дадоха тиксо, за да я запечатам отново, и ми обясниха в коя стая мога да намеря Ейдриън. Очевидно фамилията Ивашков на практика бе запазила цяло крило. Не се намираше много далече от стаята на Таша.
Вървях надолу по коридора с усещането, че съм момиче за доставки. Спрях пред неговата врата. Но преди да успея да почукам, тя се отвори и Ейдриън се изправи пред мен. Изглеждаше не по-малко изненадан от мен.
— Малък дампир — посрещна ме сърдечно той. — Не очаквах да те видя тук.
— Връщам ти това. — Тикнах кутията в ръцете му, преди да има време да протестира. Той я пое непохватно и леко политна от изненада. Но след като я улови по-здраво, отстъпи няколко крачки назад и я остави на пода.
— Нито един ли не ти хареса? — попита ме. — Искаш ли да поръчам други?
— Не ми изпращай повече подаръци.
— Не е подарък. Това е услуга. Коя жена няма парфюм?
— Не го прави повече — настоях аз твърдо.
Внезапно зад него прозвуча един глас:
— Роуз? Ти ли си?
Надникнах зад гърба му и видях Лиса.
— Какво правиш тук?
Заради главоболието ми и защото мислех, че тя се е усамотила някъде с Кристиан, тази сутрин бях блокирала връзката си с Лиса. При нормални обстоятелства щях да разбера, че е тук, още докато приближавах стаята. Отново отворих съзнанието си за нея и шокът й се предаде и на мен. Въобще не беше очаквала да ме види тук.
— Какво правиш ти тук?
— Дами, дами — обади се той със закачлив тон. — Не е необходимо да се карате заради мен.
Изгледах го свирепо.
— Не се караме. Просто искам да зная какво става тук.
Лъхна ме мирис на някакъв до болка познат афтършейв и тогава чух един глас за гърба си:
— Аз също.
Подскочих. Като се завъртях, видях Дмитрий застанал отвън в коридора. Нямах представа какво търсеше в крилото на фамилията Ивашков.
Той се е запътил към стаята на Таша, подсказа ми един вътрешен глас.
Несъмнено Дмитрий очакваше от мен да се забърквам постоянно в какви ли не бъркотии, но да види и Лиса тук, бе напълно неочаквано за него. Пристъпи покрай мен и влезе в стаята, като оглеждаше подозрително и тримата.
— Не се позволява на ученици от различни полове да се събират по стаите.
Знаех, че дори и да изтъкна, че технически Ейдриън не е ученик, това едва ли щеше да облекчи положението ни. Не ни бе позволено да посещаваме мъже по стаите им.
— Как успяваш да го постигнеш? — попитах разстроено Ейдриън.
— Кое?
— Да ни караш да изглеждаме лоши!
Той се захили.
— Ами вие сами дойдохте.
— Не биваше да ги пускаш вътре — скастри го Дмитрий. — Сигурен съм, че знаеш правилата в академията „Св. Владимир“.